Мостът на дъгата... За всички, които са имали обични животинчета
Снимка: Мостът на дъгата
Точно досами Рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някое животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата.
Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно.
Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост.
Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.
Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някое внезапно спира и поглежда в далечината.
Блестящите очи се втренчват.
Страстното тяло потреперва.
В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан и когато вие и вашият приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели.
Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не забравена във вашето сърце.
И тогава минавате под Моста на дъгата.
Заедно завинаги...
Неизвестен автор (в интернет)