Медиаторите за рака - без клишета, страх и стигма
Снимка: Медиаторите за рака - без клишета, страх и стигма
Кръглата маса на тема „Медиаторите за рака - без клишета, страх и стигма“ бе част от Националната конференция по онкология на Българското онкологично научно дружество (БОНД) “Нови лекарствени продукти, нови индикации и предварителна диагностика в медицинската онкология”.
Целта на дискусията е в обществото да се повдигне темата за това как говорим за рака и за необходимостта това да става на достъпен език, с разбиране и без медицинска и научна терминология, без страх и клишета.
Модераторът на кръглата маса журналистът и телевизионен водещ Бойко Василев откри събитието като представи виждането на американската писателка Сюзан Зонтаг по темата през призмата на произведението й „Болестта като метафора“. Според нея за болестта не трябва да се говори с метафори и ракът не трябва да бъде превръщан в метафора, защото по този начин болните се свиват в себе си, притесняват се и това вреди на тяхното лечение. Зонтаг, която боледува от рак на гърдата, смята, че с метафорите дори здравите около пациента започват да се плашат.
Проф. д-р Асен Дудов, председател на БОНД, акцентира върху стигмата спрямо рака. „Науката е напреднала, но някак си стигмата по-трудно се изкоренява може би в нашата страна най-вече. Ние сме любители на ирационалното. Аз си спомням времето, в което наистина тази диагноза беше абсолютно равна на смърт. Спомням си също как хората минаваха по отсрещния тротоар на тогава единствената ракова болница – един вид като против уроки, да бъдат по-далеч, да не се лепне нещо по тях от това страшно нещо, което е там, чието име не се казваше. Това до голяма степен продължава и в сегашните времена, в които не само, че не трябва да се крие, а трябва ясно и точно да се обяснява на пациентите характера на тяхното заболяване и евентуално очакваната прогноза“, каза проф. Дудов. По думите му колкото по-малко един човек е информиран, колкото по-малко е наясно какво може да се постигне в неговото състояние, толкова по-лош е резултатът. Причината – пациентът не е мотивиран и не разбира смисъла на лечението, проследяването и неприятните понякога процедури. „Всеки от нас носи своя рак. Ние носим своите ракови гени в себе си. Въпрос на време е всеки да се срещне със своя рак – един по-рано, един по-късно“, добави проф. Дудов. Той допълни, че суеверията, свързани с лечението, водят до ирационално поведение, което ни пречи да живеем, да се лекуваме, да доизживеем живота си в по-добро качество.
Писателката Здравка Евтимова обърна внимание на темата за рака в литературата като се спря на личната история на руския писател Александър Солженицин и неговото произведение „Раково отделение“. „Човечеството винаги се е стремило да избяга или да излъже страховете си. Може би с тази цел най-храбрите, а може би и най-изстрадали писатели, се хвърлят в тази тема“, каза Евтимова. Тя се обърна към присъстващите в залата лекари с думите: „Голямото щедро сърце на лекаря е най-силният антидот срещу рака и най-верният път, по който пациентът може да върви. Затова, когато ние като пациенти имаме вяра във вас, когато нашият най-силен компонент е верността към науката, тогава може би ще изсушим огромното езеро на суеверието. А какво е суеверието? То един непресъхващ извор на оплаквания, на окайвания. Когато срещнеш погледа на лекар, който ти обърне внимание, това езеро започва да пресъхва.“
Актрисата Стефка Янорова разказа през какво е преминала по пътя на превъплъщението в болна от рак жена, която подготвя своето погребение, в пиесата „По-студено от тук“ в Театър Българска армия. „Ролята ме научи на много неща. Беше абсолютно пречистване в процеса на репетициите. Започнах да се срещам с хора, които са ангажирани с онкоболни, с психолози. Моята най-голяма изненада беше, че самите болни не са толкова уплашени колкото техните близки“, каза актрисата. По думите й много хора, когато имат болен от рак в семейството, не споделят на околните като че ли болестта е нещо заразно или срамно. Именно това показва колко незряло е обществото ни. „Една такава диагноза събужда сякаш близките и изведнъж осъзнаваме колко се обичаме, защото в ежедневието забравяме да си го кажем. Ракът може да събуди и много любов“, каза Янорова и допълни: „Не трябва да се страхуваме да наречем рака рак и страха страх, както не се страхуваме да наричаме живота живот.“
За това как темата за рака присъства в медиите говори Димитър Панев, здравен журналист и водещ в Дарик радио. По думите му метафората ражда стигмата и засилва рака. „Стигмата е 20% народопсихология и 80% липса на информираност“, каза журналистът и допълни, че именно затова за рака трябва да се говори директно, а не с метафори. Според него е важно да се подобри информираността сред обществото като се говори за рака директно и не само на световните дни на отделните заболявания, а през цялата година. Възприятието в обществото ни за рака като за траурно събитие Димитър Панев обясни с народопсихологията. Той подчерта, че днес вече ракът е превърнат в хронично заболяване, но е нужно информацията да достигне както до пациентите, така и до общопрактикуващите лекари, които първи установяват наличието на проблем при своите пациенти.
Всички участници в кръглата маса се обединиха около това, че за рака не бива да се говори с клишета, страх и стигма, тъй като медицината се развива и шансовете на пациентите за по-дълъг и в по-добро здраве живот се увеличават значително, а някои видове рак дори са напълно лечими.
Ракът в цифри:
През 2020 г. новодиагностицираните с рак в света са приблизително 20 млн. души, в страните от Европейския съюз (ЕС) – 2,7 млн. души и в България – 36 451. Починалите от онкологични заболявания през същата година в света са около 10 млн. души, в ЕС - 1,3 млн., а в България – 19 460.
Анализите в Националния раков план показват, че въпреки че заболяемостта от рак в България е по-ниска от тази в ЕС в процентно съотношение, общата смъртност (258 смъртни случая на 100 000 души) е близка до средната за ЕС (264 смъртни случая на 100 000 души ). През последните две десетилетия петгодишната преживяемост при онкологичните заболявания постепенно се повишава, но България регистрира най-ниската стойност сред държавите от ЕС при рака на белите дробове и на простатата и е на предпоследно място по преживяемост при рака на маточната шийка. Петгодишната преживяемост при левкемията в детска възраст, рака на дебелото черво и рака на гърдата също е сред най-ниските в ЕС. По-ниската заболяемост, в съчетание със средните стойности на преживяемостта при раковите заболявания и ниската степен на използване на профилактични и скринингови прегледи показват, че е налице равнище на недостатъчно диагностициране или съществуват проблеми при осигуряването на ефективно лечение.
Март - Световен месец за борба с рака на дебелото черво
Колоректалният карцином е едно от най-честите онкологични заболявания и при двата пола и представлява 9.7% (1 360 602 нови случаи) в структурата на онкологичните заболявания в световен мащаб през 2018 г. Той засяга в по-голяма степен мъжете. Случаите на рак на дебелото черво се увеличават след 40-годишна възраст като достигат при 75-79-годишни мъже и 80-84-годишни жени. Данните сочат, че при диагностициране на случаите в ранен стадий, който може да бъде установен с редовни ежегодни скринингови изследвания, петгодишната преживяемост е 90%. Ако ракът е установен в по-късен стадий и се е разпространил в околните тъкани и лимфни възли, то 5-годишната преживяемост е при 71% от пациентите. Само 14% оцеляват 5 години след поставяне на диагнозата в късен стадий, когато заболяването е достигнало до по-далечни части на тялото. Програмите за превенция и скрининг могат да намалят смъртността от колоректален карцином с близо 30% до 2030 г. В същото време България, Гърция, Латвия и Румъния са единствените държави в ЕС, които не провеждат скринингови кампании за колоректален карцином.
