Мавзолеят на Георги Димитров е построен за 6 дни и разрушен за толкова
Снимка: Мавзолеят на Г. Димитров е построен за 6 денонощия
На 10 юли 1949 г. е завършен Мавзолеят на Георги Димитров в София след 6 денонощия строеж.
Мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София е построен на 10 юли 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров и е построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.
Мавзолеят на Георги Димитров е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.
Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища.
Мавзолеят на Георги Димитров е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев.
Първата детонация в присъствието на министър председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски не успява да събори сградата на Мавзолея на Георги Димитров и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август когато най-сетне тя рухва.