В кой роман на Маркес героите се събират след 53 години 7 месеца и 11 дни след началото на своята любов
Снимка: В кой роман на Маркес героите се събират след 53 години 7 месеца и 11 дни след началото на своята любов?
„Любов по време на холера“ е роман на колумбийкия писател и общественик Габриел Гарсия Маркес, публикуван за първи път през 1985 година. В България за първи път излиза от печат през 1987 година. Романът също така е екранизиран през 2007 година като в главната роля играе Хавиер Бардем.
Основната тема в този роман е любовта. В него се разказва за един мъж, който никога не губи надежда и в продължение на повече от 50 години очаква да се събере с първата си любов, преминавайки през най-различни премеждия и препятствия.
В "Любов по време на холера" на Маркес героите се събират след 53 години 7 месеца и 11 дни след началото на своята любов.
Цитати от "Любов по време на холера", Маркес
"Беше година на ожесточено влюбване. Нито тя, нито той имаха друг живот, освен да мислят един за друг, да се сънуват, да чакат писмата си с такова вълнение, с каквото ги пишеха. Нито веднъж през тази безумна пролет, а и през цялата година не им се удаде случай дума да си кажат. Нещо повече: от деня на първия им разговор до деня, в който той повторно ѝ заяви своята решимост, половин век по-късно, никога не бяха имали възможност да се видят насаме и да говорят за любовта си."
"Съвсем различен би бил животът за двамата, ако навреме бяха узнали, че по-лесно се избягват големите брачни катастрофи, отколкото дребните неприятности на ежедневието. Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
"Те сякаш бяха прескочили трънливата голгота на съпружеския живот и бяха стигнали направо до същината на любовта. Живееха тихо като двама стари съпрузи, помъдрели от живота, прескочили капаните на страстта, отвъд бруталните подигравки на илюзиите и безплодните разочарования – бяха стигнали отвъд любовта."
"С течение на годините двамата по различни пътища бяха стигнали до мъдрия извод, че нищо на този свят не е толкова трудно, както любовта - иначе и не биха били в състояние да живеят заедно, нито да се обичат."
"... едно от най-присъщите ни достойнства е срамът от собствените ни злочестини."
"Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота."
"Беше още твърде млад, за да знае, че паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите, и че благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото."
"Но и двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо."
