Марк Антоний е роден на 14 януари (?) 83 г. пр.н.е.
Снимка: Марк Антоний
Марк Антоний е римски пълководец и триумвир.
Антоний е роден в Рим. Баща му Марк Антоний Кретик е син на великия оратор Марк Антоний Оратор, убит от привържениците на Гай Марий в 86 пр.н.е. От страна на майка си, Юлия Антония, той е племенник на Юлий Цезар.
Според Плутарх, младостта на Антоний се характеризира от разпуснатост и разврат. Още преди да навърши 20 години, Антоний е дължал на кредитори сума от около 250 таланта.
След този период Антоний заминава в Гърция за да учи реторика.
В 54 пр.н.е. Антоний се включва в командването на армията на Юлий Цезар в Галия, където през 52 пр.н.е. става квестор.
Антоний става горещ привърженик на Цезар, и благодарение на последния в 50 г. пр.н.е. е избран за консул на плебса и авгур.
През същата година Антоний подкрепя Цезар в конфликта му с римския Сенат и Гней Помпей Велики, който е искал римският генерал да се откаже от длъжността на проконсул и от командването на армията преди да се кандидатира за поста на консул.
На 19 ноември Антоний е изгонен от Курията, напуска Рим и отива при Цезар при река Рубикон. По време на гражданската война, докато Цезар води настъплението към Рим, Антоний, начело на един отряд, завзема Арецо и след това Анкона.
В 49 пр.н.е. Антоний получава командването на войските в Италия. Впоследствие взима участие в битката във Фарсал и когато Цезар е назначен отново за римски диктатор, Антоний става началник на конницата (magister equitum), длъжност, която предполага политическото и военно командване на целия полуостров.
На 15 май 44 пр.н.е. Юлий Цезар е убит от група сенатори, възглавявани от Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут. Антоний прави компромис с убийците на Цезар, които получават амнистия в замяна на ратификацията на завещанието на Цезар.
След смъртта на Цезар политическата сцена в Рим се разделя на три фракции: тази на убийците на Цезар, която заедно с Брут контролират Цизалпийска Галия и има поддръжката на Сената, фракция начело с Антоний и последната е тази на ветераните на легионите на Цезар, оглавявани от осиновения син на Юлий Цезар, Октавиан.
През ноември 43 пр.н.е. тримата се обединяват във втори триумвират, ратифициран от закон за период от пет години. За да се укрепи съюзът, Октавиан се жени за Клодия, доведена дъщеря на Антоний.
През 40 г. пр.н.е. Октавиан и Антоний сключват мирен договор в Бриндизи, закрепен чрез брака на Антоний с Октавия, доведена сестра на Октавиан.
Антоний заминава в Юдея, за да погаси там въстание. По време на пътуването се среща с Клеопатра в Тарс в 41 пр.н.е., влюбва се в нея и я следва в Александрия, където остава до следващата година.
Антоний, уморен от дългото чакане, отплува за Александрия в Египет за да се срещне отново с Клеопатра.
Октавиан се жени за Ливия и започва да настройва общественото мнение срещу Антоний, като го обвинява в аморалност, защото е изоставил съпругата си и децата си заради царицата на Египет. Въпреки настоятелните покани да се завърне в Рим, той остава в Александрия с Клеопатра. След завземането на Армения от Антоний през 34 г. пр.н.е., с финансовата помощ на Египет, двамата празнуват тържествен триумф в Александрия.
Римското обществено мнение е дълбоко оскърбено от този триумф.
Клеопатра получава титла „царица на царете“, култ към Изида и е назначена за регент на Египет и Кипър заедно с Цезарион, обявен за син и наследник на Цезар.
Водената от Клеопатра и Антоний политика предизвиква реакцията на Октавиан, който обвинява царицата че подкопава властта на Рим и убеждава римляните да се обяви война на Египет.
На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний е разбит от Октавиан при Битка при Акциум. След време има битка в Александрия в която Марк Антоний е тежко ранен и загива, а час след това Клеопатра се самоубива с ухапване от отровна змия, но преди това изпраща сина си Цезарион на кораб до Индия за да успее да го спаси.
Монета, посветена на битката при Акций, състояла се в 31 г.
