Магията на “Ерата на джаза” през 20-те години на 20 век в САЩ
Снимка: “Ерата на джаза” през 20-те години на 20 век в САЩ
Какво е общото между Фицджералд и джаза? В есето си „Ехо от ерата на джаза” той пише: „Крачката беше ускорена, с развлеченията си надминахме Париж, спектаклите бяха по-смели, зданията по-високи, моралът по-разпуснат, алкохолът по-евтин.”
Американският писател Скот Фицджералд пише най-вече за “Ерата на джаза” през 20-те години на 20 век в САЩ.
Най-напред можем да кажем, че самият Фицджералд изковава понятието „Ерата на джаза” (The Jazz Age) или „Епохата на джаза” някъде в началото на 20-те години на ХХ в. Нещо повече, той има сборник, който се казва „Разкази от ерата на джаза”. Когато Фицджералд предлага заглавието на издателство „Скрибнърс”, неговият редактор Максуел Пъркинс първоначално изтъква аргументи против него, в смисъл, че по това време сред голяма част от белите в Америка битува убеждението, че джазът е „музика на дявола”, нещо тъмно и разпуснато, което може да повлияе негативно на приема на книгата. Въпреки това Фицджералд държи на заглавието си и сборникът излиза именно с него.
Какво представлява „Ерата на джаза”
Това е период, обхващащ едно десетилетие, който започва приблизително в началото на 20-те години на ХХ в. и продължава до началото на 30-те. Това са „ревящите” или „бурните” години на второто десетилетие на ХХ в. – The Roaring Twenties. Накратко, „Ерата на джаза” е периодът през който светът лекува себе си от раните, оставени от Първата световна война. Това е време на изключителен хедонизъм и разгулност, според тогавашните разбирания за нещата, когато се слуша един нов тип мултикултурна музика с черни корени, наречена джаз. Това е времето на Сухия режим, когато в Америка се пие повече алкохол от всякога, на развихрила се контрабанда и на Ал Капоне.
Интересно е едно определение на Фицджералд за джаза. Той казва: „Думата „джаз” първоначално е означавала секс, после танц и чак накрая музика. Това е едно състояние на нервна възбуда като в големите градове близо до фронтовете, които не знаят какво ще ги сполети – затова яж, пий и се весели!”
Това е мотото на „Ерата на джаза”. Животът в тази епоха е като надбягването в „Алиса в страната на чудесата” и награди има за всеки; животът е фриволен танц. Ерата на джаза според Фицджералд изживява една дива младост и пияна средна възраст. Пак според него, това е най-скъпо струващата оргия в историята на света, при която 1/10 от населението на Америка, върхушката, живее с безгрижието на великите херцози и безпорядъка на водевилните танцьорки. Но това време изглежда розово и романтично, защото хората никога след това няма почувстват живота със същата сила.
„Чувствахме се като малки деца в една огромна светла неизследвана плевня”, казва Фицджералд за тази епоха.
Здраве и култура Любопитно
