Мадам дьо Помпадур е родена на 29 декември 1721 г. в Париж
Снимка: Мадам дьо Помпадур
Жана-Антоанет Поасон, по-известна като мадам Дьо Помпадур, е метреса (фаворитка) на френския крал Луи XV.
Жана-Антоанет е родена на 29 декември 1721 г. в Париж. Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че биологичният ѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем. Той става неин патрон след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от Франция през 1725 г. заради неплатени дългове и финансови измами.
От буржоазен произход, Жана-Антоанет е красива, интелигентна и добре образована; умее да танцува, да гравира и да свири на клавикорд, а освен това е добра актриса и певица.
През 1741 г. Жана-Антоанет се омъжва за Шарл-Гийом льо Норман д'Етиол.
Амбициозната Жана-Антоанет обаче не се задоволява с положението си и обмисля как да попадне в полезрението на краля, известен със слабостта си към хубави жени. Така тя разузнава кога и къде той ходи на езда и в един прекрасен ден през 1745 г. „случайно“ попада на пътя му. Тя определено го впечатлява и той пита придружаващите го кое е това прекрасно създание. Така Жана-Антоанет, макар и неофициално, бива представена на краля.
Тъй като Жана д'Етиол се нуждае от титла, за да бъде представена в двора, кралят я удостоява с титлата маркиза Дьо Помпадур. След като съпругът ѝ, мосю Д'Етиол, бива назначен за генерален откупчик на данъците, тя официално се развежда с него.
На 14 септември 1745 г. мадам Дьо Помпадур официално е представена пред придворното общество, след което бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.
Ролята на маркиза Дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената Седемгодишна война, в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото: Au reste, après nous le déluge (След нас, ако ще и потоп!).
