Лудвиг ван Бетховен е роден на 16 декември 1770 г. в Бон
Снимка: Бетховен остава един от най-великите композитори
Лудвиг ван Бетхо̀вен (Бето̀вен) е немски класически композитор, представител на виенската школа.
Бетховен изиграва важно роля в преходния период между класицизма и романтизма.
Композиторът е смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред.
В повечето източници за рождена дата на Бетховен се приема 16 декември 1770 г. , на основание на това, че е бил кръстен на 17 декември 1770 г. в град Бон. Семейството му е от фламандски произход.
Необикновеният музикален талант на Бетховен се проявява още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори когато значително по-късно той вижда кръщелното си свидетелство, отказва да повярва и го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.
Бетховен подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови неща в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са "Първа" и "Втора симфония", първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните "Лунна соната" и "Патетична соната".
Средният период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с творби на теми като героизъм и борба.
В този период, въпреки напредващата му глухота, са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва шест симфонии (№ 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета (№ 7 – 11), много сонати за пиано (включително "Валдщайн" и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен - "Фиделио".
Късният период започва около 1816 г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826 г. Последните му творби са високо ценени заради интелектуалната си дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват "Девета симфония", "Missa Solemnis", последните шест струнни квартета и последните пет сонати.
Бетховен пише общо девет симфонии (последната с хор по текст на Шилер), пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и други; Операта "Фиделио", увертюрите "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса". Има и много клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др.
Лунната соната
