Лиляна Паница спасява българските евреи от депортация
Снимка: Лиляна Паница спасява българските евреи от депортация
Лиляна Паница - девойката, която разкри на българското общество плановете за депортация на евреите.
Тя не е нито политик, нито висш духовник, не е имала визити при българския монарх, а подписът ѝ не стои под нито едно съдбовно решение.
Тя е била секретарка. Така се случва, че след дълги години като машинописка в Министерството на вътрешните работи е харесана от онзи, който трябва да организира депортирането на евреите към лагерите на смъртта – Александър Белев – носещ титлата комисар по еврейските въпроси в България.
През 1943 г. идва моментът, в който Белев решава да организира тайно депортирането на евреите. За него не трябва да научи никой, преди то да е извършено. Организацията е тайна, но всички доклади, решения и споразумения минават през ръцете на неговата секретарка. Лиляна Паница не носи отговорност за нищо. Тя просто пише това, което Белев ѝ нареди, но тя решава да предприеме действие, което ще промени съдбата на хиляди и репутацията на цялата ни страна.
С риск за живота си Паница се среща с председателя на Централната консистория на евреите в България Нисим Буко Леви и разкрива тайната за готвеното депортиране на еврейската общност. Оттам нататък Буко разпространява информацията и се стига до обществения и политически отзвук, който знаем до ден днешен.
Срещите между Лиляна Паница и Нисим Буко Леви продължават и с месеци, като на всяка тя съобщава за плановете на Белев. Тази информация се оказва ключова на няколко момента от това решението за депортиране да не бъде изпълнено незабавно, а впоследствие и предотвратено.
И ако Паница първа предприема действие да спаси хиляди от нацистите, то никой не успява да и помогне, когато на власт идва комунистическият режим. В началото на 1945 г. тя е изправена пред Народния съд по обвинение в антисемитизъм.
Евреите – сред които и Буко Леви, се застъпват за нея и на 2 април е призната за невиновна. Това не я спасява. Паница е била подложена на изключителен тормоз и мъчения, докато е била в килията като обвиняема. И дори след оневиняването тя продължава месеци да бъде измъчвана в затвора. Най-накрая е освободена не за друго, а тъй като мъчението ѝ води до смъртоносния перитонит – няколко дни след като излиза на свобода, тя умира от него, преди да навърши 31 години.
Името на Лиляна Паница дълго е държано в забрава. Особено през комунизма както нейните, така и на много други българи подвизи са потъпквани в името на пропагандата.
Лиляна Паница не просто е спасител на десетки хиляди евреи и повод днес да отбелязваме този най-човешки подвиг на България.
Лиляна Паница е доказателство, че историята се пише от всеки един и неговия избор. Тя избира не просто да “следва заповедите”, тя избира да бъде герой и преди всичко – човек.
Здраве и султура Любопитно
