Лични истории: Животът с диабет в условията на Полярния кръг
Снимка: Желязко Атанасов
Личната история на Желязко Атанасов за живота му с диабет
През есента на 2012 г. приех предизвикателството да участвам в ръководството на един проект на територията на Ямало-ненецкия автономен окръг в Русия. Предвид това, че имам диабет от 2006 г., направих консултация с ендокринолог, който така и не можа да каже как смяната на климата ще повлияе на състоянието ми. Въпреки това, на свой риск, подписах договора и през януари 2013 г. вече бях в Новый Уренгой – газовата столица на Русия. Проблем с адаптацията – часова, температурна, езикова – нямах.
Част от задълженията ми включваха проучване и осигуряване на ценово ефективно медицинско осигуряване на бъдещия контингент инженери, техници и работници. Това беше повод да се срещна с д-р Груздева – Управител на местната болница. На първата среща говорихме за историята на българо-руските отношения и как проектът ни ще промени живота на хората в града. Междувременно, в рамките на половин час тя събра водещите специалисти, които споделиха опита си по отношение на заболяванията на хората от юга, живеещи и работещи в условията на Полярния кръг. За моя голяма изненада на срещата не присъстваше ендокринолог. По-късно, на следващата ни среща, разбрах, че хората от юга, които имат диабет, в условията на севера не само, че нямат усложнения, а дори получават подобрение на състоянието си. Това живо ме заинтересува и започнах стриктно наблюдение на състоянието си. Към онзи момент приемах два пъти дневно Джента дуето и един път Сиофор.
В края на третия месец от престоя, направих изследване на гликиран хемоглобин в местната клиника и с изненада видях стойност, която не бях постигал до този момент – 5.1! Това ме накара да направя обстоен разбор на двигателния и хранителния си режим. Въпреки ниските температури -35 - 25 градуса, студ така и не усетих – липсва вятър, което позволяваше да ходя пеша до офиса – около три километра в двете посоки. В неделния ден задължително ходех на руска баня, която включваше и разходка край реката преди процедурата.
Изненадах се от подобрението на диабета и хранителния режим, който неусетно бях приел, без да съм го искал. Оказа се, че в менюто ми почти няма колбаси, свинско и бял хляб. За сметка на това присъстваха говеждо и еленско месо, както и целия спектър от студеноводните сьомгови риби – горбуша /сьомгова пастърва/, сьомгата и перлата на северните води - муксун.
Оказа се, че ако изобщо включвам хляб в менюто си – то той е само Бородински – по една филийка. За сметка на хляба бях привикнал с гречката – руското име на елдата. Оказа се, че тя е със сравнително нисък гликемичен индекс и е идеална за закуска и за гарнитури. Естествено – липсваха ми пресните зеленчуци и плодове, но затова пък с удоволствие купувах цялата гама от замразените плодове на тайгата – ягоди, малини, клюква ...
Постепенно забравих за диабета, като единственото, което правех беше тримесечния гликиран хемоглобин и електромиографията, за която задължително бях извикан в поликлиниката.
В последствие изградихме столова кухня, като по моя препоръка се готвеше смесено меню – имаше и български, и руски ястия. В началото (особено работниците) мърмореха – я сьомговата пъстърва не им допадаше, я не харесваха еленското с грах. С времето, а и поради спецификата на продуктите и климата, всички привикнаха с особеностите на северната кухня. Останаха шегите с всеки новопристигнал готвач, когото караха да прави кюфтета. Свинското месо беше без грам мазнина и без кости – кюфтета без месо с мазнина няма как да се направят... А и кой ще плаща доставка на 2000 километра на месо с мазнина и кости?
В хода на проекта забелязах, че само новопристигналите работници купуват таблетки за кръвно и лекарства за диабет. След края на втория месец всичко си идваше по местата. Потвърждаваше се легендата за сибирското здраве.
След приключването на ангажиментите ми в Русия и прибирането ми в България се опитвам зради диабета да поддържам хранителния и двигателния режим.
Не винаги всичко ми се получава – няма го разнообразието от риба и истинското говеждо месо, както и истинския Бородински хляб. А и тялото при сравнително по-високите температури в България гори по-малко калории. Наложи се да си припомня упражненията с инсулиновата писалка, както и да се пазя от норвежката сьомга и храните – ментета в европейска България.
Желязко Атанасов
