Кой термин е език, използван от хора, говорещи различни езици, с цел общуване
Снимка: Кой термин е език използван от хора, говорещи различни езици, с цел общуване?
Лингва франка, означаващ буквално „език на франките“ на италиански, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи.
Днес терминът лингва франка се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици с цел общуване помежду си.
Обединяването на два или повече езика се нарича езиков контакт, като единият от които задължително е европейски (висш или водещ език), а останалите са езици, които се говорят на другите континенти (нисши или съподчинени езици). В резултат на тези езикови контакти възниква нова езикова форма – език Пиджин (компромисно, може да бъде наричан преходен език, но този термин се избягва от лингвистите, предимно по политически наложени догми).
Всеки преходен език може да се разглежда като двукомпонентен – лингва франка (основният език, възприет сред макрообщността /държава, група държави, области/) и койне (основна диалектна група от близки помежду си диалекти).
Лингва франка в повечето случаи е ограничен, тъй като обслужва предимно търговски и правни взаимоотношения. Той съдържа основно термини само от областта на търговското общуване и правните договори.
Лингва франка в днешни дни
Разбирайки важността на Лингва франка за общуването на хората от различни националности при условията на засилен процес на глобализация, в края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век полският лингвист Людвик Заменхоф е разработил изкуствен език, наречен Есперанто. Този изкуствено създаден език е бил замислен да бъде политически неутрален Лингва франка за комуникация, но така и не е успял да се наложи като такъв.
Както по всичко изглежда, Лингва франка се заражда като такъв въз основа на естествен подбор и в световен мащаб като безспорен Лингва франка се е наложил английският език. Той се е утвърдил като такъв на първо място заради колонизаторската политика на Британската империя, която се е разпростряла до най-далечните за онова време кътчета на света и с това е наложила употребата на собствения се език в държавната администрация на колонизираните държави.
Не на последно място, все пак, би трябвало да се постави и културната колонизация на света от страна на северноамериканската поп-култура и кинематография.
