Кои два града свързва най-дългата железница в света
Снимка: Кои два града свързва най-дългата железница в света?
Транссибирската магистрала или Транссибирска железопътна линия (на руски: Транссибирская магистраль, Транссиб) е мрежа от железопътни линии, свързващи Москва и цялата Европейска част на Русия с Далечния Изток на Русия, както и с Монголия, Китай и Корея.
С дължина от 9288,2 км Транссибирската магистрала е най-дългата железопътна линия в света и свързва Москва с Владивосток.
Най-източният от градовете, част от Транссибирската магистрала, е Владивосток.
Няма точно определена Транссибирска линия, тъй като съществуват много алтернативни отсечки, които могат да бъдат комбинирани по различен начин. Често използван маршрут е следният:
Москва – Владимир – Нижни Новгород – Киров – Перм – Екатеринбург – Тюмен – Омск – Новосибирск – Красноярск – Тайшет – Иркутск – Улан Уде – Чита – Биробиджан – Хабаровск – Усурийск – Владивосток – Пхенян.
Официално строителството започва на 19 (31) май 1891 година в район около Владивосток. На церемонията за начало на работите по обекта първа копка прави собственоръчно княз Николай Александрович, бъдещият руски император Николай II.
Де факто строителството започва по-рано: в началото на март 1891 г. от участъка Миас — Челябинск. Според предварителните планове стойността на строежа на железопътната линия е трябвало да възлезе на 350 милиона златни рубли, но по данни на „Советская историческая энциклопедия“ окончателният разход е бил многократно повече. Част от материалите за строителството са били доставени по Северния морски път. Ученият-хидролог Николай Морозов превежда 22 парахода от Мурманск до устието на Енисей.
Движението на влаковете по Транссибирската магистрала започва на 21 октомври (3 ноември) 1901 година, с полагането на релсите на последния участък от строителството на Китайско-източната железопътна линия. Редовните влакове между столицата на Руската империя Санкт-Петербург и тихоокеанските руски пристанища Владивосток и Порт Артур тръгват през юли 1903 г., когато Китайско-източната железопътна линия, преминаваща през Манджурия, влиза в експлоатация.
На 1 (14 юли) 1903 г. Транссибирската магистрала е пусната в експлоатация заедно с всички свои разклонения, с изключение на това през Байкал, където композициите са превозвани с ферибот.
През периода 1990 – 2000 г. са проведени редица мерки за увеличаване на пропускателната способност на железопътната магистрала. Реконструиран е железопътният мост над река Амур до Хабаровск с втори коловоз, което прави възможно тунелът под Амур да се затвори за ремонт. От 1990-те години се извършва реконструкция на Хинганските тунели. По същото време железопътният „Царски мост“ над Енисей при Красноярск е изведен от експлоатация и заменен с нов.
През 2002 г. е завършена пълната електрификация на магистралата. На 11 януари 2008 г. Китай, Монголия, Русия, Беларус, Полша и Германия сключват споразумение за проект за оптимизация на товари и съобщения Пекин – Хамбург. През 2011 година транзитът превишава 15 милиона тона. През 2013 г. влиза в експлоатация втора връзка между китайските железопътни линии и Транссибирската магистрала. Времето за транзитно пътуване между Китай и Германия по този железен път е сведено до 11 – 15 дни, което е поне с 20 дни по-малко от необходимото за морския транспорт.
