Като коя триада са увековечени сияйната Аглая, разумната Ефросина и цветущата Талия
Снимка: Като коя триада са увековечени сияйната Аглая, разумната Ефросина и цветущата Талия
Трите грации (харитите), танцуващи богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота, дъщери на Зевс са:
- Аглая (сияйна/красота),
- Ефросина (благоразумна/целомъдрие),
- Талия (цветуща/любов).
Грациите са три, а музите са девет.
Музите в древногръцката митология са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Обитават планините Хеликон и Парнас. Те са смятани за източник на знанието, въплътено в поезията, лиричните песни и митовете, които са били разказвани устно в продължение на векове в древногръцката култура. В съвременната фигуративна употреба музата може да бъде източник на художествено вдъхновение.
В замъка Стан се появява едно от най-известните произведения на Рубенс - „Три грации” през 1630 г.
Днес картината не престава да бъде изненадваща - заглавието е много различно от съдържанието за съвременния зрител, възпитано по стандартите за красота, присъщи на нашето време. Междувременно женските тела на Рубенс - това е цял слой за художествена критика. Художникът винаги е рисувал женската природа по прям, честен и открит начин. Голите му тела са отпуснати, но не вулгарни, еротични, но не вулгарни. Рубенс вярваше, че човешкото тяло е творение на Бог и да се срамуваш да го изобразиш означава да се срамуваш от това творение, което за религиозен художник беше просто немислимо.
Героините на картината са антични грации, движещи се в плавен танц. Изненадващо всеки, който гледа платното, може ясно да усети колко много художникът се възхищава на леко пълните им тела. Този ентусиазъм на автора е толкова заразителен, че независимо какви са каноните за красота, зрителят неволно започва да се възхищава на героините на сюжета. Меки линии, грациозни движения, завои, пълни с блаженство - всичко това е химн на красотата на женското тяло. Като потвърждение за това виждаме изтъкани цветя над главите на героините, които композиционно имат нещо общо с телата си, изтъкани в танц.
Самият Рубенс много харесваше тази картина и не искаше да се раздели с нея, затова платното висеше в къщата на художника. Едва след смъртта му картината е пусната за продажба, а първият купувач е испанският крал Филип IV. Така „Три грации“ бяха отведени в Испания, където все още „живеят“.
