Кардинал Ришельо, първият министър-председател и велик държавник
Снимка: Кардинал Ришельо
Малко хора са имали възможността на влияят на процесите в световната история, така както един френски кардинал на име Арман-Жан дю Плеси, познат ни повече като Кардинал Ришельо - Червеният кардинал.
Кардинал Ришельо е забележителна личност за времето си, той се ражда в столетие на религиозни войни, имперски стремежи и дворцови интриги, като успява да се издигне от един провинциален епископ до върховете на европейската политическа сцена - пръв министър-председател.
Едновременно обругаван и хвален, презиран и уважаван, мразен и почитан, Ришельо се превръща в символ. Символ на една нова епоха, която успява да отхвърли задръжките на предишната и да въведе Франция в нови измерения на нейното могъщество.
Кардинал Ришельо (Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо) е френски духовник, благородник и държавник - първи министър председател.
Роден е на 9 септември 1585, починал на 4 декември 1642 г.
Посветен за епископ през 1607, той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616. Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622, и Първи министър на Луи XIII през 1624. Той остава на този пост до смъртта си през 1642. Наследен е от кардинал Джулио Реймондо Мазарини.
Кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята
Чрез ограничаване властта на благородниците, Ришельо трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия.
Каква е действителността по времето на Кардинал Ришельо?
Тогава в Европа все още властта сревновекония стремеж към универсалност или идеята, че както Бог господства в небесата, така един император трябва да властва на земята и един папа да стои начело на Универсалната църква.
Къде е Франция по времето на Ришельо?
Двеста и петдесет години преди революционерът Дантон високомерно да заяви, че естествената граница на Франция е река Рейн, тя е второстепенно държавно образование, което съществува повече като георграфско понятие. Източната й граница е неспокойна. Тя минава по източното течение на река Сома и включва Амиен, като извън нея остават Арас и Мон. На юг тя не достига река Рейн като в границите на френската държава влизат Дижон и Лион с малко заобикалящи ги земи, дори когато през 1600 г. Анри ІV отвоюва Брес и Бюги. На югозапад френските граници минават покрай Русийон, която е васална е Испания страна и самата Испания. Цялостното положение е неспокойно. Дори ако погледнем на североизток, където се намират изконно френски територии, Франция трябва да води чести войни за епископствата Тур, Мец и Вердюн. Англия по това време също е второстепенна държава в Европа и тепърва укрепваща колониална сила, а Русия е позната на европейците като екзотичен и тайнствен северен гигант, без особена конкретика. Кой обаче държи властта? Това е Свещената Римска Империя под лоното на династията на Хабсбургите. В средата на ХVІ век при Карл V тя достига внушителни размери. Скиптърът на Хабсбургите се крепи над Германия, Нидерландия, Австрия, Испания, Южна Италия и испанските земи в Новия свят. Ревностен католик Карл V поддържа идеята да се създаде световна монархия на принципът на универсализма. Мечта към която неговите наследници усилено вървят...
Животът на Ришельо
Ришельо се ражда в тревожно време, но произхожда от добро семейство с традиции и история. Родовото му имение се намира на около шестдесет километра от Тур и също носи името Ришельо.
През 1606 г. в Рим Ришельо е положен в духовен сан иподякон, а година по-късно в Рим е издигнат и за епископ. На 2 юни 1607 г. във Фонтенбло той полага клетва за вярност и пред краля като същото лято защитава теза в Париж и на 29 октомври става доктор по теология, аспирант и член на Сорбоната.
Убийството на Анри ІV носи обрат в живота на Ришельо. Скоро след смъртта на краля той изпраща (все още дори непоискана) клетва за вярност до Мария Медичи от името на своя род и на поверената му епископия. Оттук постепенно започва неговото издигане към властта.
В края на 1624 г. пред Ришельо стоят четири основни политически задачи две от които са вътрешни и две външни. Той цели да постигне мащабна административна реформа, да сломи властта на грандовете и да премахне морално остарялата феодална система във Франция. Освен това той си поставя за цел да изгради в поданиците на краля същото уважение към короната и монархическата институция, каквото споделя и той. Главната идея е да се изгради ясно съзнание за национално единство. Другите два проблема пред които се изправя са политическите търкания в Северна Италия и влияниято на хугенотите, които се ползват с редица превилегии според Нантския едик от 1589 г. и са стожер и инструмент на чуждо влияние в сърцето на Франция. Ришельо ясно осъзнава, че да може веднъж завинаги да постигне национално единство трябва да се справи с тях.
Ришельо надживява своята епоха
Кардинал Ришельо се превръща в пророк на едно ново време, преобръщайки разбиранията за политика и държавност.
Издигайки идеята за raison d’etat (държавната целесъобразност) той прекъсва връзката с универсализма и със собствени сили изковава една истинска национална държава, която превръща във водеща сила за следващите 200 години.
Реформатор, държавник, политик, изкусен манипулатор, военачалник и дори писател на театрални постановки (трагедията „Мирам”), Ришельо оставя огромна следа в историята на Европа и света.
През 1624 г. Ришельо поема разкъсана, разорена и слаба второстепенна държава, която оставя като първокласна военна и морска сила, с централизирана и единна система на управление, вътрешно единство и съзнание за нация и доминираща позиция в Европа.
Той не успява да доживее сключването на Вестфалския мир шест години по-късно, но полага неговите фундаменти. Резултатът е, че могъществото на Хабсбургите е сломено и те отстъпват водещото място на Бурбоните и че Германия, от чието единствено кардиналът се е боял, се оказва разкъсана на 300 миниатюрни държавици, обединени едва 200 години по-късно от един друг Ришельо, когото историята познава като граф Ото фон Бисмарк – „Железния канцлер”.
