Какво са популярните някога мангъри - рупче, гологан, каравелче
Снимка: Какво представлявали популярните някога мангъри - рупче, гологан, каравелче?
През 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на резание монети в Княжеството“, с който на държавата се дава изключителното право да сече и пуска в обращение монети и се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто „стотинки“. Паричната система на страната се основава на принципите на Латинския монетен съюз, като е прието в България да се използват три вида монети: медни, сребърни и златни. Още през следващата година в Англия са отсечени първите български монети – медните от 2, 5 и 10 стотинки. През 1882 г. в Русия са отсечени сребърните 1 и 2 лева, а през 1894 г. – и първите златни монети от 10, 20 и 100 лева. С обнародвания през 1897 г. „Закон за монетите в Княжеството“ за парична единица в България е обявен златният лев.
Популярните някога мангъри - рупче, гологан, каравелче били дребните монети.
Из „България 20 век. Алманах“, под редакцията на Филип Панайотов
Народът е давал звучни прозвища на първите си монети – най-общо „мангър“: дребна монета. 10-стотинковите е наричал „гологан“, „рупче“ е прикачил на 5-стотинковите. Знае се такава поговорка: „Черен гологан не се губи“ – защото са били едри по формат, а медта бързо потъмнява. А монетите от 2 стотинки е нарекъл „каравелчета“ по името на министъра на финансите Петко Каравелов – заради държавническата и личната му пресметливост.
Гологан е народното название на медната монета от 10 стотинки, емисия 1881 година. Диаметърът е 30 мм, а теглото – около 10 грама. Изработена е от метална сплав с предимно медно съдържание (Cu-Sn-Zn).
Поради бързото потъмняване на медта скоро започнали да ги наричат „черен гологан“, откъдето произлязла и популярната поговорка: „Черен гологан не се губи.“
