Какво означава “табула раза” за идеята на Аристотел, че човек се ражда с празен и чист ум
Снимка: Женска фигура (Сибил с tabula rasa) от Диего Веласкес, ок. 1648 г.
Tabula rasa (на бълг. чиста дъска, произн. табула раза или раса) е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие.
Изразът “табула раза”, описващ идеята на Аристотел, че човек се ражда с празен и чист ум, означава чиста дъска.
Поддръжниците на tabula rasa обикновено не са съгласни с доктрината на вродените идеи, според която умът се ражда с вече определени знания.
В западната философия концепцията tabula rasa може да бъде проследена от произведенията на Аристотел, който в своя трактат „Περί Ψυχῆς“ („За душата“) сравнява ума на новороденото с покритата с восък дъсчица за писане, ползвана в Древна Гърция, по която не е писано.
Идеята по-късно е развита в древногръцката философия от школата на стоиците. Стоическата епистемология подчертава, че в началото умът е гладък или празен, но придобива знание от външния свят.
