История: Какво има на емблемата на "Български пощи"
Снимка: Какво има на емблемата на "Български пощи"?
На емблемата на "Български пощи" има лъв.
Лявото лого на изображението е "старо", а дясното - "ново". Старото е леко модифициран дизайн на Стефан Кънчев и представлява стилизирано изображение на изправен лъв в извивката на пощенски рог. Пощенските рогове започват да се използват от кочияшите на пощенските карети в Европа през късното Средновековие и стават символ на услугата. Изображения на рогове присъстват в логата на много множество държавни пощи, предимно европейски, включително и българските. Изображението на лъва, особено в оригиналното лого, е изключително балансирано, характерно и елегантно и се отличава с 2 наклонени черти, маркиращи гривата.
История на Български пощи
След Руско-турската Освободителна война (1877-1879г.) Временното руско управление предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.
1879 година. Броят на ПТТ станциите е 41.
1879 година. В употреба влизат първите български пощенски марки, известни като „сантими”, тъй като поради липса на българска национална парична единица в този момент е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз (ВПС).
1879 година. България става член на Всемирния пощенски съюз.
1881 година. Одобрен е “Привременен устав за пощите и телеграфите”, според който пощенската и телеграфната служба в княжеството са „монопол на правителството”. Документът разглежда подробно организационното устройство на пощите и телеграфите, техните функции и кадровите изисквания към работещите в тях.
1881 година. Със свой указ княз Александър І постановява Главното управление на пощите и телеграфите да издава от началото на 1882 година ежемесечно списание, което е първото ведомствено списание за Югоизточна Европа.
1882 година. С Указ на княз Александър І е одобрен Правилникът за костюмите и знаковете. Въвежда се обща униформа за телеграфо-пощенските чиновници.
1886 година. Въз основа на решение на Всемирния пощенски конгрес, състоял се в Лисабон (1885 г.), е въведена служба за международни пощенски записи с 13 страни, като максималната сума за преводи е 300 франка.
1889 година. Народното събрание приема Закон за пощите и телеграфите.
1894 година. Приет е Закон за устройството на селската поща, съгласно който тя се слива с държавната, като със същия закон се създават пощенски агентства, които се помещават в общинските канцеларии.
1895 година. Със закон е основана Пощенската спестовна каса. През първите месеци на 1896 година нейни вложители стават 391 500 души.
1905 година. ХІІІ ОНС приема Закон за пощите, телеграфите и телефоните. За първи път законът третира и Телефонната служба. Предвидени са много и строги наказания при нарушения – напр. до 10 години тъмничен затвор „за строшаване или отваряне на пощенска кутия”.
1888 – 1908 година. За двадесет години броят на станциите се е увеличил три пъти, с усилен темп са се развивали всички служби.
1908 година. Поставя се началото на пощенската автомобилна служба.
1912 – 1918 година. Участието на България в трите последователни войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, разстройва нормалното развитие на пощенската институция в страната, но показва и нейното огромно военновременно значение.
1923 година. В София е открито Държавно телеграфно и пощенско училище.
1927 година. Въведена е въздушната поща, която започва успешно да конкурира телеграфа. Първоначално е сключен договор за пренасяне на въздушна поща с въздухоплавателното дружество „Сидна”, сегашната „Ер Франс”.
1932 година. В София се организира трамвайна поща.
1934 година. Въвежда се монопол за разпространяване на ежедневния и периодичен печат, упражняван от командитното дружество “Стрела” при Дружеството на столичните журналисти.
1936 година. Въвеждат се поздравителни телеграми с фиксиран текст за именни дни и за Нова година.
1942 година. Новоприетият Закон за пощите, телеграфите и телефоните и Правилникът за пощенската служба уреждат пощенската служба в села без станции. Изпълнението на пощенските служби се възлага на пощенски агенти, а там, където няма такава възможност – на външни лица, определени от кмета и назначени със заповед на главния директор на пощите, телеграфите и телефоните.
Краят на 1944 година. С Постановление на Министерския съвет се регламентира подчиняването на Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните на началника на Щаба на войската.
1950 година. Министерският съвет приема постановление, според което разпространението и експедирането на вестниците и списанията се поема от Министерството на пощите, телеграфите и телефоните.
1951 година. С Постановление на Министерския съвет Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса.
1952 година. Министерският съвет възлага на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните изготвянето, съхранението, разпределението, продажбата и отчитането на пощенските марки и други пощенски ценни книжа, което до този момент се осъществява от Министерството на финансите.
1954 година. Държавният телеграфо-пощенски институт променя наименованието си на Полувисш институт по съобщения с тригодишен курс на обучение.
1965 година. За развитието на българската филателия се създава Държавно търговско предприятие „Българска филателия“ при Министерство на транспорта и съобщенията.
1975 година. В България се въвежда пощенски код – съкратен цифров адрес на населените места.
1992 година. След разформироването на "Български пощи и далекосъобщения" ЕООД се учредяват две компании - "Български пощи" ЕООД и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД.