Какъв вид съцветие има слънчогледът
Снимка: Какъв вид съцветие има слънчогледът?
Слънчогледът (Helianthus annuus) е едногодишно културно растение.
Цветовете слънчогледа са събрани в съцветие тип кошничка (пита).
Тя е най-често плоска или леко изпъкнала с диаметър 15 – 40 cm (при генотиповете за масло 18 – 25 cm). Цветовете са 2 вида – езичести (най-често безполови, разположени по периферията на съцветието) и тръбести (двуполови, във вътрешността на питата). Езичестите цветове имат ролята да привличат насекомите, които извършват кръстосаното опрашване при тази култура. Тръбестите цветове се състоят от петлистно венче, 5 тичинки и 1 плодник. Броят им в една пита е от 600 до 1600.
Плодът на слънчогледа е акен (семка), с удължено яйцевидна форма. Съставен е от шлюпка и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, виолетова, черна или изпъстрена на ивици. Важна характеристика на съвременните сортове и хибриди е наличието на въглеводороден слой с голяма твърдост, наречен панцерен, който да предпазва ядката от слънчогледовия молец.
Слънчогледът произхожда от степта на Северна Америка, където и сега се срещат диви форми. В Европа растението е пренесено през 1510 г. и засято в ботаническата градина на Мадрид. В началото се е отглеждал като декоративно растение и за семки.
Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че индианците са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура, обаче се отглежда от началото на 19 век във Воронежка област, Русия, откъдето обратно е пренесен в Европа.
В България е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
