Забраняваме на момчетата емоции с надеждата, че ще станат силни
Снимка: Трябва ли да забраняваме чувствата на момчето?
Момчетата по-трудно се отглеждат най-малко защото не са наясно какво да правят с чувствата си.
Докато детето е малко, то плаче и тича за защита при майка си, която внезапно замислена за бъдещето, където синът й ще се превърна според нея в женчо, рязко му забранява да плаче и страда. Тази картина може да се види с дете и на две, и на десет години.
Въпреки че майкато най-вероятно много съжалява момчето си, тя се сдържа, защото мисли, че ще го разглези. И тийнейджърите, разбира се, вече не бягат при майка си, научават се да крият всичко от нея. Тогава родителите се оплакват, че синът не споделя живота си, и още повече - чувствата си.
Първо забраняваме чувства на момчето, после искаме да споделя. Психолозите обясняват защо не трябва да се страхувате от момчешки сълзи и какво да правите, когато детето е разстроено.
По повод различията между половете напоследък има много разсъждения. За дъщерята казвате: "Защо трябва да я записвам в математическо училище? Толкова е натоварващо! Тя е моята принцеса, по-добре е да танцува!" , но много напористо се опитвате да докажете, че момчетата не трябва да плачат. Момчето плаче, когато някой срути кулата, която е строило цяла сутрин. Плаче, когато майката си тръгва и го оставя в детската градина. То плаче когато големите момчета на улицата го наричат с обидна дума. И тича при майка си с плач и се опитва да обясни... А майката му се скарва: "Незабавно спри да плачеш, целият си в сополи. Нищо ужасно не се е случило". Най-изненадващо е, че то престава да плаче и мълчаливо отива в ъгъла, където си шепне нещо.
Ако попитате майката защо не позволява на момчето да плаче, отговорът не е изненадващ. Тя е чувствителна и очите ѝ се пълнят със сълзи. Но в детството й е обяснено, че е неудобно да се плаче. Затова и не дава на сина си. Майката забранява на момчето да плаче и да се разкайва, отрицателните емоции не се толерират. И на седем години момчето вече се е научило да блокира всичко.
Помислете имате ли нужда от рицар без страх и тревоги, Супермен, Герой и Мачо? Добре, но след това да бъдете готови да получите прикрепени към това и: нечувствителност, неспособност да се водят преговори и неспособност за компромиси. Или искате да видите приятел, близък човек до вас?
Обществото и светът са се променили през последните 50 години без войни и бедствия. Това, което преди беше условие за оцеляване - постоянство, пренебрегване на собствените чувства, способността да изтърпяваме трудности и болка дълго време, без да се оплакваме, вече е архаичнно и ненужно.
Някои майки продължават да създават от синовете на воини, скаути и пламенни бойци. Макар че съвременният свят се нуждае от нови мъже: внимателни, чувствителни, емпатичнни. Какво може и трябва да направи майката в ситуация, при която момчето е разстроено и плаче? Преди всичко - прегръдка и ласки. Без значение какво наистина се е случило, сега боли и това е тъжно, нужна е утеха.
Във всеки случай твърдостта и смелостта у мъжа се възпитават с напълно различни средства в детството, а не с пренебрегване на чувствата и емоциите.
