Как родителите влияят несъзнателно върху психиката на децата си
Снимка: Родителите влияят подсъзнателно върху децата си
Понякога родителите казват такива думи, които се превръщат в истинско проклятие за децата. Детето е принудено да живее с влиянието, което родителите са оставили в детството му.
Колко и ужасно може да звучи, но някои от действията на родителите наистина приличат на заклинания.
Много често детето трябва да се бори с последствията през целия си живот. Обикновено родителите не виждат нищо лошо в думите си, но тези думи силно влияят върху подсъзнанието на детето.
Детският и семеен психолог Светлана Ройс разказва защо някои родителски думи влияят на подсъзнанието на децата, оставят отпечатък за цял живот и приличат на "черна магия".
Когато казваме: "Искам да останеш толкова малко завинаги. Да бъдеш винаги толкова сладко дете". С тези думи даваме сигнал на подсъзнанието на детето: "Не пораствай! Докато си малко ти си обичано и си в безопасност". Такова влияние заплашна с инфантилност, забавяне в развитието. Заедно с тялото расте и страхът на детето да сподели с родителите самотата, зависимостта, оставането в един фантастичен свят или обратното това води до по-ранно узряване, ранна раздяла, грубост, агресия...
Правилно поведение: произнасяйте на глас: "Аз се радвам всеки ден и всяка година на отглеждането. Горд съм с всяка стъпка, която предприемаш. И ще ти позволя да бъдеш различно. Ти си най-доброто бебе за мен. И празнувам всеки ден. Всяка възраст има своето очарование".
Когато в речта на родителя често звучи местоимението "ние". Често родителят говори за детето си: "хвърлихме се, отидохме в детската градина, отидохме на училище, разболяхме се, оженихме се...". Местоимението "ние" показва, че родителят не чувства детето отделно от себе си и подсъзнателно не му позволява да се отдели и да се отдалечи. Често това е родител, който няма "свой личен живот" или е много контролиращ родител, който се опитва да запази детето "под крилото си". Последиците са, че детето се превръща в услужливо-удобно или упорито и агресивно, зависимо, боледуващо, хленчещо, трудно взима собствени решения, често може да изглежда уморено, има алергични реакции и продължителни бронхити. Ако не освобождаваме собственото "Аз" на детето, ние пренасяме към него тежестта на нашите задачи, трудности, болести - това може да бъде прекомерно натоварване за него.
Правилно поведение: възрастните трябва да извайват детето като самостоятелна личност. Повтаряйте често на детето: "Ти си ти. Аз съм аз. Ние сме заедно, ние сме завинаги родител и дете. Ти завинаги си моя син/дъщеря, но ние сме различни. Всеки от нас има собствен потенциал, задачи, собствен живот и съдба".
Когато казваме: "Каква лоша маса/стол - удари детето, нека го накажем!". Когато едно дете се препъва, удря в мебели, пейки, родителите понякога, за да пренасочат вниманието и да дадат "обезщетение" за болката, предлагат "отмъщение" - да върнат болката, да ударят "извършителя". Така че ние учим детето да не поема отговорност за действията си, да прехвърля вината, да отмъсти на "външните" обекти за всеки дискомфорт. И също така не учим детето на здравословна грижа и внимание.
Правилно поведение: "Нека да те целуна, удареното е ударено, ще мине. Мама е с теб! Трябва да е много болезнено. Трябва да бъдеш по-внимателенн с ъглите".
Когато казваме: "Ти ще бъдеш най-великият (най-добрият) физик, танцьор..." С какво застрашаваме бъдещето на детето? Така създаваме детска почва за развитието на неврози и перфекционизъм. Детето ще се опита да отговори на очакванията ви, то ще бъде отличен ученик, активист... но ще го направи, за да не загуби нашата любов и внимание. Или друго: детето може да бъдат разочаровано от себе си и своите способности и да потърсят сигурност във фантазия, компютър, телевизор, зависимости.
Правилно поведение: трябва да се грижим за развитието на детето, така че да може да реализира себе си.
Когато казваме: "Когато имаш децата си, ще разбереш". В тази фраза има скрита заплаха. Не е конкретно, се отнася до пасивно-агресивните фрази - за подсъзнието звучи като проклятие: "Ще платиш за всичко, което трябва да преживея с теб". Психолози съобщават, че при работата с клиенти с психологически проблеми тази фраза често изплува от паметта им. Това, което заплашва детето е: чувство за вина, страх от деца, усещане, че нещо е лошо, но без яснота какво не е наред.
Правилно поведение. Говорете за своите родителски чувства: "Гневен съм, обиден съм, боли ме. Обичам те винаги: когато сме щастливи, когато ни е трудно да бъдем заедно, когато си здрав, когато си болен и когато се ядосваме един на друг. И мисля, че ще бъдеш прекрасна майка (прекрасен баща). И любовта ми към теб ще бъде прехвърлена по-нататък: към твоите деца - моите внуци.
