Изследователят Ърнест Шакълтън е роден на 15 февруари 1874 г. в Килки, Ирландия
Снимка: Прочутият ирлански изследовател Ърнест Шакълтън със своите експедиции изследва континента Антарктида.
Сър Ърнест Шакълтън е ирландски пътешественик, изследовател на Антарктика.
Кавалер на Викторианския кралски орден.
През 1901 – 1904 г. взема участие в антарктическата експедиция на Робърт Скот, която става сериозна школа за по-нататъшните му полярни изследвания. От 2 ноември 1902 до 3 февруари 1903 г. участва в похода на Скот на юг от базата с кучешки впрягове. На 31 декември 1902 групата достига рекордна за времето си 82° 17' ю.ш., но по време на обратния път Шакълтън сериозно се разболява от скорбут и през февруари 1903 е евакуиран от базата, заедно с други деветима моряци с помощния кораб „Морнинг“.
Скоро след преждевременното си завръщане от Антарктида Шакълтън е избран за секретар на Кралското шотландско географско дружество и започва да развива активна дейност за организирането на нова британска експедиция на ледения континент с цел покоряване на Южния полюс. По същото време и Скот започва подготовка за нова експедиция и между тях се заражда съперничество. Благодарение на своето положение на секретар на Кралското шотландско географско дружество Шакълтън разполага с по-голямо влияние от Скот и решава да го изпревари. Той заема от частни лица значителни суми. Голяма част от средствата са предоставени от едрия финансист Уилям Бърдмор.
В началото на октомври 1908 Шакълтън с трима спътници се отправя към Южния полюс с шейни теглени от манджурски понита. При прехода през шелфовия ледник Рос всичките животни измират от изтощение и Шакълтън и спътниците му са принудени сами да се впрегнат в шейните, за да продължат пътя си на юг през ледената пустош. По пътя на юг са открити ледникът Бирдмор (84°20′ ю. ш. 171°00′ и. д.), планините Куин Александра (83º 30' – 85º ю.ш., 161 – 171º и.д.) и Доминион (85 – 86º ю.ш., 163 – 170º и.д.) и ледникът Дейвид (75°20′ ю. ш. 161°40′ и. д.). На 9 януари 1909 достигат на 179 km от полюса, до 88º 23' ю.ш., но заради недостиг на припаси и заради много силните ветрове са принудени да се върнат. Обратният път е тежък и труден. На 23 февруари 1909 групата достига до главния лагер, като всички са слаби и болни. Тогава Шакълтън решава да остави в лагера двамата изтощени Маршал и Адамс, а той заедно с Уайлд се отправя към базата за помощ. На 28 февруари двамата достигат до базата, където бързо е организирана спасителна група и на 4 март 1909 всички се натоварват на палубата на „Нимрод“.
