Изложба "Пътят" в памет на Светлин Русев с над 100 платна
Снимка: Изложба "Пътят" в памет на Светлин Русев
Изложбата „Пътят“ е посветена на светлата памет на едно от най-емблематичните имена в българското изкуство – Светлин Русев, оставил траен белег в духовното пространство на изпълнения с противоречия отрязък от време – втората половина на ХХ и първите десетилетия на XXI век.
Експозицията от 100 платна, представени в изложбения салон „Средец“ на Министерството на културата (от 1955 до 1980 г.) и в хотел „Анел“ (от 1980 до 2018 г.) е организирана от “Съюз на колекционерите в България“ и включва картини от двадесет и един негови членове.
Не случайно в своята „творческа биография“ от 25 май 2018 г., ден преди да си отиде, Маестрото, както си бе извоювал правото да го наричаме, пише: „Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще. Сега живея в България на светлите разочарования. Живях в нощи на разстреляна надежда – на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци. Идеите бяха убити – мъртвите идеи убиваха живите. Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин. Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството се огъваха от болка и ужас. Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите. Живите!!! Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители. Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка. Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!! „Защо е път, ако не води към храма?! – недоумяваше старицата от онзи филм…25 май 2018 г. Светлин Русев“
(Автобиография на един 85-годишен художник)
Изложените творби от ранния период на Маестрото разкриват художника преди всичко в неговата интимна светлина: това са пейзажи, голи тела, портрети… В тях се усеща тънката чувствителност на художника в общуването с природата и човека, моменти, когато дистанцията се скъсява и творецът и обектът се приближават и дори сливат в едно. Сякаш в този тих диалог той търси самия себе си. От платно в платно четката става все по-уверена в предаването на усещанията от общуването: младият творец търси как чрез багрите, обемите, светлината, материалността на света да насити картината със сдържана емоция. Именно в атмосферата на този интимен свят, когато той остава сам пред бялото платно (както обичаше да се изразява), се ражда стилът „Светлин“. Този стил позволява драматургична интерпретация на различни тематични задачи: от високите социални сюжети до съкровените спомени. Отличителна черта в този стил е липсата на агресивност на внушението. Дори в монументалните платна Светлин Русев успява да избегне патетиката. Вместо да излива чувството навън, той го изследва в неговите глъбини. Затова и възприятието на неговите картини предизвиква и изисква задълбочено осмисляне.
В изложбата в зала „Средец“ зрителят несъмнено ще изживее магията на раждането на художника, ще изпита неговото физическо наслаждение от откриването на средствата, с които той овладява света и себе си, ще навлезе в онова „свое“, за което Светлин не говореше, но ценеше.
Втората част от изложбата допълва освен тази по-малко позната интимна страна от творчеството на художника, така и разширяването на тематичния диапазон и монументален стил на Маестрото, свързан с критични периоди от нашето развитие, с борбата за налагане на нови критерии в изкуството, за признаване на изкуството като висша духовна дейност, като израз на мироусещането на една голяма епоха.
Разгърната в хронологичен диапазон от над 60 години, експозицията дава възможност да се надникне освен в творческия път на Маестрото, но и в житейския – този, в който всеки от нас в края се запитва: „Намерих ли пътя?“ И въпреки съмнението на Светлин Русев в илюзорността на всеки опит да си повярва, че го е намерил, отговор ще даде времето. Надяваме се, че като организатори на тази изложба поне малко сме открехнали завесата на трудния отговор.
Куратори: проф. Аксиния Джурова, проф. Иван Маразов
