Иван Вазов: Одата “Кочо”, “Епопея на забравените” - “Картаген надмина, Спарта засрами”
Снимка: Иван Вазов: Одата “Кочо” от “Епопея на забравените” - “Картаген надмина, Спарта засрами”
Одата „Кочо“ е поместена в цикъла „Епопея на забравените“. Тя е третото от дванадесетте стихотворения, написани от Иван Вазов в период 1881-1884 година. Още заглавието на цикъла ни въвежда в смисъла на тези оди. Това е повествование за най-добрите, най-достойните, създателите на идеала, на висотите в обществената ценностна система, които за съжаление са забравени, тяхната памет е поругана чрез невежеството на обикновения човек относно тяхното дело.
В одата “Кочо” от “Епопея на забравените” Иван Вазов пише за град Перущица, че “Картаген надмина, Спарта засрами”.
Броят на творбите в цикъла не е случаен, числото 12 поражда аналогия с 12-те Христови ученици. Тяхната подредба също е преднамерена, започва се с „Левски“ – себеотрицанието, подвига на личността и се стига до последната творба – „Опълченците на Шипка“ – колективния подвиг, масовост и разпространение на общия идеал за свобода.
Одата е кръстена на участника в Априлското въстание Кочо Честименски и има подзаглавие „Защитата на Перущица“. По този начин Вазов съчетава личният с масовия героизъм.
Внушенията са представени чрез контраст – малодушието и страхът са противопоставени на смелостта и героизма. Вазов избира третия ден от боят на Перущица, като пресъздава реално историческото събитие. Положението е драматично, всички въстаници са се събрали вътре в храма, обсадата е голяма и непрекъсната. Напрежението постепенно ескалира, докато накрая Кочо не е поставен пред невъзможен избор – да сложи край на живота си и този на семейството си.