Името на танц е ономатопея, звукоподражателно на характерни звуци
Снимка: Името на танца ча-ча-ча е ономатопея, звукоподражателно на характерните звуци на танцуващите го.
Името на танца ча-ча-ча е ономатопея, звукоподражателно на характерните звуци на танцуващите го.
Ча-ча-ча е латиноамерикански танц с кубински произход, разновидност на мамбо, който става популярен през 1940-те години. Изпълнява се под съпровода на музикален стил, носещ същото име и е представен за първи път от кубинския композитор и виолонист Enrique Jorrín. Ритъмът е развит на база звученето на дансон чрез синкопиране на четвъртия удар. Едно от предположенията за произхода на името на танца е, че то е звукоподражание на инструмента гуиро и шума, издаван от движението на краката на танцьорите.
Ономатопея (на гръцки: ονοματοποιΐα; в българската литературна терминология е позната и като звукоподражателна дума) е дума, или съчетание от думи, за интерпретиране на звуци от всякакво естество, като най-често обозначава думи, с които се представя даден издаден звук от естествен, а понякога и изкуствен произход. Като част на речта в българския език в изречения ономатопеята обикновено изпълнява синтактичната функция на междуметие.
Примери за ономатопея (звукоподражателни) в българския език:
звук от часовник (тик-так);
звук от звънци, камбани и т.н. (зън-зън, бзън, тин-тан и т.н.)
звук от кихане (апчих и т.н.);
звук за излизането на пушек от комин на влак (пуф-паф);
звуци за удар(и) върху твърда повърхност (бум, прас, тряс, бум-бам и т.н.);
звуци, издавани от различни видове животни (от птици (чик-чирик и т.н.), от кучета, вълци и т.н. (бау, уаф-уаф и т.н.) от котки и коткоподобни (мяу, хссс и т.н.)), и други.
