Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Сараево, Югославия
Снимка: Горан Брегович
Горан Брегович е музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен със своята филмова музика и един от най-добре познатите по света музиканти от Балканския регион.
Роден е на 22 март 1950 г. в Сараево. Майка му е сръбкиня, а баща му – хърватин.
Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище.
От 1967 до 1970 г. е в групата „Кодекси“, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран“ (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро“ (Jutro – утро).
След гимназията Горан Брегович следва философия и социология и сигурно е щял да стане учител по основи на комунизма, ако не е колосалният успех на първата му плоча „Ако бях бяло копче“ (Kad bi' bio bijelo dugme) (1974).
Върху основата на рокаджийската чувствителност, Горан Брегович винаги е бил отворен към всички други влияния и един от първите в бивша Югославия експериментира със станалото много по-късно модерно „етно-звучене“.
Патрис Шеро му поверява музиката за филма „Кралица Марго“, филм, който получава наградата на журито на Филмовия фестивал в Кан през 1994 г. Горан композира величествена творба с акценти и елементи от рока.
Музиката за филма на Емир Кустурица „Ъндърграунд“ (Underground), спечелил Златна палма на Филмовия фестивла в Кан през 1995 г., също е написана от Горан Брегович.
По-важните филми, към които Горан Брегович написва музика, са:
- 1977 „Облакът на пеперудата“ (Leptirov oblak), реж. Здравко Рандич (Zdravko Randić)
- 1979 „Лични работи“ (Lične stvari), реж. Александар Мандич (Aleksandar Mandić)
- 1989 „Циганско време“ (Dom za vješanje), реж. Емир Кустурица
- 1989 „Кудуз“ (Kuduz), реж. Адемир Кенович (Ademir Kenović)
- 1990 „Безшумен барут“ (Gluvi barut), реж. Бато Ченгич (Bato Čengić)
- 1991 „Чаруга“ (Čaruga), реж. Райко Гърлич (Rajko Grlić)
- 1991 „Момиче“ (Mala), реж. Предраг Антониевич (Predrag Antonijević)
- 1993 „Аризонска мечта“ (Arizona dream), реж. Емир Кустурица
- 1995 „Ъндърграунд“ (Underground), реж. Емир Кустурица
- 1998 „Жизнен път“ (Train de Vie), реж. Раду Михаеляну
- 1999 „Тувалу“ (Tuvalu), реж. Вайт Хелмер (Veit Helmer)
- 2000 „27 откраднати целувки“ (27 Missing Kisses), реж. Нана Джорджадзе
- 2000 „Ясно ли е, приятелю?“ (Je li jasno, prijatelju?), реж. Деян Ачимович (Dejan Aćimović)
- 2002 „Музика за сватби и погребения“ (Musik For Bryllup og Begravelser), Норвегия, реж. Уни Страуме (Unni Straume)
За Горан Брегович и неговия „Оркестър за сватби и погребения“: С балкански корени, откъдето произлиза, с идеи, обърнати към 21 век, към който се е отправила с пълна сила, музиката на Горан Брегович обединява звуците на циганските духови инструменти и българската традиционна полифония, звуците на китара и традиционните ударни инструменти с интересен рок акцент – и всичко това под акомпанимента на разбушувалите се звуци на струнните инструменти и дълбоката сонорност на мъжкия хор, създавайки музика, която нашата душа инстинктивно познава, а тялото приема като непреодолим позив за танц.
