Георги Пеев: Г-н Министър, лицемерно е отношението Ви към трансплантираните
Снимка: Георги Пеев: Г-н Министър, лицемерно е отношението Ви към трансплантираните
Отворено писмо до министъра на здравеопазването от един *необикновен българин
Уважаеми г-н министър, обръщам се към Вас с "уважаеми", защото така го изисква протоколът,
в онази части на Европа и света, към които ние се стремим, а Вие ни убеждавате, че вече сме там, отдавна има готови протоколи за ваксинация срещу covid-19 на трансплантираните пациенти. В България също има такива пациенти, ако не знаете. И сме близо 800 (гласовете ни не стигат и за четвърт депутатски мандат, за съжаление). Всички до един очакваме здравното министерство, НОЩ, другият НОЩ, въобще очакваме ДЪРЖАВАТА в лицето на здравните власти, да излезе и да каже: Вие, трансплантираните, можете да се ваксинирате с тази и тази ваксини. И да ни кажете кога и как ще стане това.
Нашите лични лекари, г-н министър, имат достатъчно много друга работа, за да знаят дали ние въобще можем да бъдем ваксинирани и кога евентуално ще стане това. Голяма част от нашите лични лекари са виждали за първи път в живота си трансплантиран пациент, когато всеки един от нас минал през този АД, за да се върнем в РАЯ. И понеже ние сме разбрани хора, не им и търсим отговорност за липсата на каквато и да било информация по темата, въпреки че Вие ни сложихте под общия знаменател на евентуалната масова ваксинация.
Г-н министър, нашите лекари в диспансерите, където ежемесечно наблюдават нивото ни на имуносупресия и общото ни здравословно състояние, също не са ни длъжни за ваксинацията. Да оставим настрана, че те нямат и достатъчна информация как ваксините действат на трансплантираните им пациенти, защото в България просто няма ваксини за трансплантираните им пациенти.
Г-н министър, имам приятелка от Андора, казва се Мари Мартинез и е с трансплантиран бъбрек. Беше ваксинирана преди месец. Публично го направи, за да даде пример на останалите като нея. Знаете ли, г-н министър, колко голяма държава е Андора? Точно така - малко хора има, малка й е площта, но е голяма Държава. Една държава е голяма, когато нейните управници се грижат за всички групи хора. Нямам предвид само в условия на пандемия, по принцип говоря.
Имам приятел от Англия, казва се Уейн Ленг. С трансплантирано сърце е. Преди четири дни му беше поставена ваксината на "Астра Зенека". Вие, г-н министър, вероятно не знаете, но да Ви кажа - на нас, трансплантираните, в България не ни позволяват да слагаме "жива" ваксина. Това, че на други места вече го правят, поражда много въпроси и ние, които търсим информация в това държавно радиомълчание, сме объркани.
Имам и трансплантирани приятели от Гърция вече ваксинирани, имам и от Австрия - те чакат ваксинацията, защото са им я препоръчали техните лекари, а на тях им са я препоръчали от техния НОЩ, или както там се казва.
В САЩ отдавна тече ваксинацията на трансплантираните, като част от приоритетните рискови групи.
Г-н министър, кой в България подготвя протокол за възможността, необходимостта и нуждата от ваксинация на трансплантираните пациенти?
Помните ли, г-н министър, онова клипче, което заснехте през октомври миналата година, за да подкрепите каузата #ДаЗаЖивот!? От сегашна гледна точка то е лицемерно. Защо ли? Защото трансплантациите са мултидисциплинарен процес и не започват и свършват само с осигуряването на донор. Трансплантациите, г-н министър, означават и грижа за трансплантираните пациенти. А както вероятно не знаете, тази грижа е двустранен процес - от една страна на самия пациент, а от друга на здравната система. Куцаме по тоя показател, г-н министър. И куцият крак, твърдя, не е на пациента.
В заключение, г-н министър, искам да Ви кажа, че трансплантираните хора в България живеем в живия живот, а не в изолирана среда. Всъщност, Вие въобще наясно ли сте каква е средната вързраст на трансплантираните пациенти в България? И въобще наясно ли сте ние, трансплантираните пациенти, рискова група ли сме? Ходим всеки месец в болниците на изследвания. На първа линия ли сме там?
Г-н министър, вече по всичко си личи, че не сме Ви приоритента група. Малко сме, а идват избори и от нас политическа файда няма да имате. Но ви моля като лекар, като професор по медицина Ви моля, хайде да погледнете на този проблем от хуманната, от човешката и от медицинската страни. И да ни кажете от висотата на институцията, която представлявате и медицински аргументирано: Ние ли сме последната дупка на имунизационния кавал, или самата ни държава е там?
*необикновен съм, защото съм единственият българин с трансплантирани сърце и бъбрек
Георги Пеев, Фейсбук профил
* Заглавието е на редакцията
