Ген. Владимир Вазов, героят от Дойран, е роден на 14 май 1868 г. в Сопот
Снимка: Ген. Владимир Вазов, героят от Дойран, е роден на 14 май 1868 г. в Сопот
Генерал-лейтенант Владимир Вазов е български офицер, който ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.
През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия.
Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 – 1918). В началото на войната е назначен за командир на 5-а артилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна. На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.
Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. Започва и газова атака. Тогава генералът казва на българските войници и офицери:
„ Трябва да победим или да умрем – друг избор няма! “
На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По-късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.
След войната се демобилизира и бива назначен за началник на 2-ра армейска област, а за кратко време след това е инспектор на артилерията.
На 24 февруари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса и става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията (от 1920 – 1921 и втори мандат 1924 – 1930).
В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и най-големи почести. На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята. Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон. Когато минава, е построен почетен легион със знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно!“ На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
„Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!"
Генерал-лейтенант Владимир Вазов е интерниран след 9 септември в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.
Награди на ген. Владимир Вазов
- Военен орден „За храброст“ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас, IV степен
- Княжеский орден „Св. Александър“ V степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920) и III степен на военно отличие; 5-и клас на военна лента
- Османски медал „За бойни заслуги"
- Османски сребърен орден „Лиякат“, 11 май 1917
