Галилео Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза
Снимка: Галилей защитава хелиоцентричната система
Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан за основоположник на съвременния научен метод.
Сред постиженията на Галилей са подобрения на телескопа, астрономическите наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система.
Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.
Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат „Sidereus Nuncius“.
На 7 януари 1610 г. Галилей открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед.
Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, „Медичиеви звезди“ (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на „Галилееви спътници“.
Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази.
Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това много по-рано. Той също така предлага нова интерпретация на наблюдение на слънчево петно от времето на Карл Велики, обяснявано погрешно с преминаване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е открил слънчевите петна, предизвиква продължителна и остра вражда между Галилей и Христоф Шайнер.
Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.
Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.
Куполът на катедралата в Пиза с „лампата на Галилей“
Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление - ускорението не зависи от масата.
Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката.
През 1595–1598 Галилей прави подобрен вариант на „геометричен и военен компас“.
Това е инструмент, предназначен за артилеристи и геодезисти, подобен на по-ранните уреди на Николо Тарталия и Гуидобалдо дел Монте. Той дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал.
Около петдесетата си година Галилей вече е известен в цяла Европа учен и заема добре платена длъжност в двора на херцога на Тоскана. В същото време той печели и много неприятели, които се опитват да представят теориите му като противоречащи на традициите и християнската доктрина. Те се позовават на текстове от „Псалми“ и „Еклисиаст“, които говорят за „твърдото“ и „установено“ положение на Земята. Галилей защитава хелиоцентричната система, твърдейки, че тя не противоречи на тези откъси. Той привежда мнението на Августин, че текстовете на Писанията не трябва да се възприемат твърде буквално, особено когато става дума за книги с поезия и песни, а не с наставления или история.
През 1616 нападките срещу Галилей се засилват и той отива в Рим, за да се опита да убеди църковните власти в каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал Роберто Белармино, по указание на Инквизицията, му връчва заповед да не „поддържа и защитава“ идеята, че Земята се движи, а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично, но през следващите няколко години Галилей се въздържа от противоречиви публикации.
„Галилео пред Римската инквизиция“, картина на Кристиано Банти от 1857
През 1633 Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:
Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като „формално еретична“.
Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.
„Диалогът“ е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.
Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741, когато папа Бенедикт XIV разрешава публикуването на пълните му научни произведения (цензурирана версия е публикувана през 1718). През 1758 общата забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги.
На 31 октомври 1992 след изследване на Понтификалния съвет за култура папа Йоан Павел II изразява съжаление за начина, по който Църквата провежда процеса срещу Галилей.
