Фредерик Шопен е роден на 22 февруари 1810 г. в Желязова Воля, Варшавско херцогство
Снимка: Фредерик Шопен
"Музиката няма отечество. Нейно отечество е цялата вселена. Аз само се опитвам да дам израз на човешкото сърце и душа".
Шопен е полски композитор от периода на Романтизма и виртуозен пианист.
Най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката.
Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство, като всичките му композиции включват пианото. Повечето са за соло пиано, макар че написва два концерта за пиано, няколко камерни парчета и около 19 песни. Неговото творчество представя Романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство, фантазия и естетичната хармония на звука. Опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение.
Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Фредерик Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Нито преди него, нито след него се е раждал подобен гений в Полша. Нововъведенията му в извличането на багри, пръстовката, използването на педалите и общия подход към инструмента са крайъгълен камък в историята на музикалното изкуство. В изпълнението му си дават среща виртуозният блясък със силата и дълбочината на емоционалното въздействие. Макар че неговият изключителен композиторски талант му дава възможност да пише симфонии, неговият затворен и деликатен характер го кара да се задоволи с камерния жанр.
Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 16 полонеза, 58 мазурки, 20 валса, 21 ноктюрни, 27 концертни етюда, 27 прелюда, 4 емпромптюта, 4 скерца и др. Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейното трагично минало. В своите произведения той използва народния фолклор, но е и изключително самобитен автор. Водещо начало в произведенията му има мелодията – макар и романтично развълнувана, тя е класически чиста и никога не е сантиментално сладникава.