Есен, Цветана Сестримска
Снимка: Есен
Есен...
Гроздов сок лепне по устните.
Шепнат окапали листа.
Над прозореца клонка се спуска,
А на жиците дъждът е увиснал.
Есен...
Ливада от вятър косена.
Слънце оскъдно на прага истинал.
Простички думи, останали в мене.
Думи отминали.
Есен...
Расне хорото на птиците.
Гасне небето стъмено.
Тихи облаци плуват в очите ми.
Нещо е станало с мене.
Есен...
Късна ли, ранна ли?
Вглеждам се в себе си и мисля за Мама.
Топъл шал съм захванала.
Иначе нищо, не, нищо ми няма!
Цветана Сестримска