Есен на брега, Иван Пейчев
Снимка: Есен на брега, Иван Пейчев
Есен на брега
Тази утрин на морския бряг
неочаквано почна дъжда
и вълните със дива тъга
върху белия плаж налетяха;
и дъждовен студен полумрак
тази утрин на морския бряг
спусна сива, потискаща стряха.
Тази утрин на морския бряг
вдигна гребен прибоя пенлив
и остави на всички скали
водорасли и мъртва утайка;
и прелитат с див писък и грак
тази утрин на морския бряг
с ветровете безумните чайки.
Тази утрин на морския бряг
хоризонта пустее стъмнен
и умря неродения ден.
В далнината студена и мрачна
и във тъмния пристан сега -
тази утрин на морския бряг -
режат въздуха черните мачти.
Тази утрин на морския бряг,
знай, морето от пяна гъмжи,
знай, морето сърдито ръмжи,
знай, морето задъхано диша
и в зелена вълна идва пак -
тази утрин на морския бряг -
след минутно и страшно затишие.
Тази утрин на морския бряг
вий на бурята пристъпа луд.
Воден прах полетя и нахлу
из старинните зинали улици
и на всеки рибар и моряк
тази утрин на морския бряг
вкамени потъмнелите скули.
Тази утрин на морския бряг
неочаквано почна дъжда
и вълните със дива тъга
върху белия плаж налетяха.
Тази утрин дойде есента.
Иван Пейчев, "Далечно плаване"
1962
Сн.: pixabay