Електронното здравеопазване ще подобри достъпа до здравни услуги
Снимка: Електронното здравеопазване ще подобри достъпа до здравни услуги
Електронното здравеопазване трябва да подобри достъпа до здравни услуги, като постави пациента в центъра на системата и повиши ефективността й, смятат участниците в уебинара „Е-решения за по-добро здраве“, организиран от в-к „Капитал“. Сред основните теми бяха промените в здравната система, които произтичат от COVID-кризата, следващите стъпки в дигитализацията, примери за полезни приложения за лекари и пациенти и дигиталната сигурност на пациентите.
В приветствието си към участниците във форума проф. Асена Сербезова, председател на УС на Българския фармацевтичен съюз, обобщи, че чрез дигитализацията ще постигнем подобрен достъп до здравни услуги, по-голямо овластяване на пациентите, по-голяма продължителност на грижата. „Дигитализацията ни дава възможност да управляваме заболяванията, както никога досега и точно към това трябва да се стремим – управление на заболяванията и по-добър, и по-дълъг живот на пациентите, а не към елементарни за света неща като електронната рецепта или електронните платформи за общуване и обучение, чиято роля не омаловажавам“, уточни проф. Сербезова. Тя изтъкна ролята и позицията на фармацевта, който може да подпомага експертно и пациентите, и лекарите.
Пациентът трябва да бъде приобщен, като бъде поставен в центъра на грижата и да бъде информиран.
Здравната каса е една от здравните администрации, в които дигитализацията стартира от самото й създаване. Сега НЗОК пренастройва всички работни процеси и системи, така че да постигне по-високо ниво на електронизация, информационни услуги, обмен и съхранение на данни, съобщи нейният управител проф. Петко Салчев. Той отбеляза, че България изостава много с въвеждането на телемедицинските системи.
Въвеждането на телемедицината ще позволи освобождаване на човешки ресурс, поясни проф. Салчев и даде пример: защо всяка болница трябва да има специалист по образна диагностика, след като от едно място може да се консултират няколко болници.
Практически опит с телемедицината сподели д-р Асен Меджидиев от УМБАЛСМ „Пирогов“, който представи възможностите за консултиране на деца чрез телемедицина по програмата „Детско здраве“ на спешната болница. Водят се разговори с кметствата детските градини и училищата в София да бъдат оборудвани със системи за телемедицина, което дава възможност за директна връзка със специалисти в „Пирогов“ при необходимост, съобщи д-р Меджидиев.
Здравната каса пренастройва всичките си системи, като целта е процесът да бъде финализиран до 2 месеца. Вече работят нови сървъри, усъвършенстват се комуникацията и обменът на данни с външни партньори. Все още не са разработени в пълна степен информационната услуга и предоставянето на информация към гражданите и външните партньори. Има забавяне в разработването на електронните протоколи за отпускане на скъпоструващо лечение. Предстои въвеждане на електронни здравни книжки. Работи се и по електронните статистики – изключително важни за работата на НЗОК и особено за нейните актюери. За пръв път от 21 г. касата ще има свой актюер и той трябва да разполага с пълен обем електронни справки, каза проф. Салчев.
Електронизацията на здравеопазването ще помогне, но не е панацея – тя не може да измести човека и необходимостта от вземане на решения от човека, обясни той. Според него бъдещето е изнасяне на услугата в общността, бързи услуги на място, болничен престой от максимум 2-3 дни при остри състояния и край на необоснования дълъг престой на пациента в болница.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е първата здравна администрация, която предоставя пълно електронно обслужване и достъп до данни в отворен формат, каза неговият председател проф. д-р Николай Данчев. Съветът има значим принос в дигитализацията чрез функционалните възможностите на своята информационна система, за което е носител на множество, включително и европейски награди.
Експертът на БЛС по дигигални решения д-р Костадин Сотиров акцентира, че електронното здравеопазване е отдавна очаквано от лекари, пациенти, институции. „Информацията сега е разпиляна на различни места и това я прави недостъпна. Това налага тя да бъде обединена в единна база данни – националната здравно-информационна система, сърцевината на електронното здравеопазване“, каза Сотиров. Той изрази благодарност към всички, които работят по реализацията на системата.
Проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, представи възможностите на информационната система.
Тя е на високо технологично ниво и включва електронни публични регистри със свободен достъп за цените на лекарствените продукти, заплащани с публични и частни средства, уеб портал, мобилно предложение и др. Публичните регистри, включително Позитивният лекарствен списък, дават възможност да се осигури контрол върху административните услуги. Гарантира се и по-високо ниво на обслужване на бизнеса. Правителственият портал дава пълен достъп на гражданите до информация за цените на лекарствата. Има връзка с над 30 болници, които проследяват ефектите на иновативните лекарства. Необходимо е изграждането на национална система, която да свърже данните на проследяващите болници. Разработеното мобилно приложение е полезно за лекарите и пациентите и позволява да се провери пределната цена на лекарството през телефон, както и крайната цена в аптеката.
Нова функция на информационната система на съвета е генерирането на национален номер за идентификация на лекарствените продукти.
За връзката между този номер и кода на продукта, който се отпечатва върху опаковката за целите на системата за верификация на лекарствата говори Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата. „Важно е да се впишем в международния обмен на данни, за да има свързаност на българските с европейските системи за лекарствата. Тази връзка се извършва чрез кода на продукта, който служи за верификация на национално и европейско ниво. „Първият елемент от кода ще бъде свързан с националния номер и това ще позволи двете системи да взаимодействат“, обясни Паунова.
Тя говори и за възможните фалшификации на лекарствата и особено на ваксините срещу COVID-19, за каквито предупреди Интерпол. Една от важните задачи на европейската система за верификация на лекарствата е предпазването от подобни фалшификации, каза Паунова. Системата за верификация ще обхване и ваксините срещу COVID-19 от 1 април – от тази дата трябва да има сериализация за партидите ваксини и те ще бъдат качени в системата за верификация. В пунктовете за имунизация те трябва да се дезактивират. За първите партиди ваксини е бил даден гратисен срок за верификация с цел по-бързи доставки.
По темата говори и д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“.
Как пациентите с репродуктивни проблеми се справят с конкретни казуси, породени от епидемичната обстановка, с помощта на дигитални решения, разказа Радина Велчева, председател на фондация „Искам бебе“. Организацията осигурява онлайн консултации на пациентите с техните лекари, когато срещите в лекарския кабинет са невъзможни, както и множество други дигитални решения.
За инфодемията като съпътстващ COVID-пандемията проблем говори д-р Александър Симидчиев, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР. Основните й измерения са липсата на информация и дезинформацията, с която трябва да се справяме чрез обучение на обществото, каза той.
