Доц. Бойко Стаменов: Превенцията на инсултите е важна
Снимка: 29 октомври - Ден за превенция на инсултите
Превенцията на инсулта е напълно възможна, хората трябва да бъдат по-активни и по-отговорни към себе си
По повод на Световния ден за борба с инсултите - 29 октомври ви представяме едно интервю с доц. Бойко Стаменов
Доц. Бойко Стаменов работи в Катедра по неврология и неврохирургия на МУ Плевен, Катедра Кинезитерапия и рехабилитация на НСА София, експерт е на НЗОК, магистър по право и здравен мениджмънт. Дългогодишен член на Специализирания научен съвет по неврология и психиатрия на ВАК, широкопрофилен клиницист невролог.
Доц. Стаменов, годините изглежда не могат да преобърнат една много устойчива и много тревожна тенденция – българинът продължава да умира от инсулт и по този показател държим твърдо първото място в Европа. Къде според вас се крият причините за този факт?
По редица обективни причини икономически държавата ни е на едно от последните места в ЕС. Съответно ресурсите отделяни за медицина и здравеопазване са едни от най-малките. Необходимите средства за профилактика, лечение и рехабилитация на широко разпространените мозъчносъдови болести са толкова много, а малкото отделяни финанси се пренасочват предимно към редки болести, където ефектът е видим и значим за тези пациенти и техните близки.
Бурното развитие на частния сектор в болничното здравеопазване доведе до изпреварващо развитие на области на медицината с бърза и висока възвръщаемост на паричните вложения. Лечението и профилактиката на инсултите не е такава област. В същото време частните медицински заведения привлякоха голяма част от медицинския персонал. Икономически изгодното лечение на платежоспособни пациенти и по-леко болните, при които няма преразходи, се съсредоточи в частните болници. Неплатежоспособните, спешно и тежко болните и неосигурените се лекуват в държавните болници. Този дисбаланс предизвика изоставане в лечението на тежките случаи, в т.ч. на инсултите. Отделно от това не можем да не отбележим и факта, че квалифицирани медицински специалисти не достигат, сестрите и обслужващият персонал са недостатъчни, а това влошава качеството на медицинските грижи, които са от особено значение за изхода от лечението на инсулта.
Има ли хора, които са по-предразположени към мозъчен инсулт?
Българинът е чуствителен и емоционален, аналогично на други «южни» народи. Но за разлика от тях българинът не отреагира емоциите си. Заедно с обективните трудности на съвременния живот това е източник на постоянно психическо напрежение и тревожност. Хората с висока тревожност, невротичност, хипохондрия, екстровертност имат двойно по-висок риск от инсулт. Големи проучвания показват, че тревожността покачва риска за инсулт, хипертония и хронична исхемична болест на сърцето.
Самостоятелен проблем е депресията. Според скорошен мета-анализ депресията покачва значимо риска от инсулт. От друга страна инсултът покачва риска от нарушения на настроението и най-вече депресия (слединсултна депресия). На свой ред тя увеличава 2-2.5 пъти риска от усложнения, повишава и риска за смърт и значимо влошава качеството на живот на болните.
Отговорността на обществото, отговорността на индивида за собственото му здраве – докъде се простират те в контекста на превенцията на инсулта като едно от социалнозначимите заболявания с тежки последици за толкова много семейства у нас?
Отговорността на индивида в момента е водеща. Тази отговорност е лична, но включва отговорност към себе си, близките и обществото. Това е така, защото инвалидизацията след инсулт се отразява не само на засегнатата личност. Ако аз не се грижа за себе си и рискувам да натоваря близките и обществото, защо те да се грижат за мен? Инсултът е тежък проблем, силно натоварващ семейството и обществото. Редно е хората да си дадат сметка за това. Защото безотговорното поведение води точно в тази посока – сериозно, продължително заболяване със сериозни дългосрочни последици за индивида, семейството и обществото.
Ясна е връзката между недобре контролираната артериална хипертония, ритъмните нарушения и мозъчно-съдовите заболявания, в частност – мозъчния инсулт. Важно ли е според Вас хората у нас да бъдат приучени да следят редовно и с превантивна цел артериалното си налягане в къщи, да проявяват активност и да не бягат от отговорност, когато става въпрос за тяхното здраве и здравето на близките им?
Ето, това е нещото, което е много достъпно и се прави лесно, а има много голям ефект. Самоконтрол на артериалното налягане с адекватен апарат. Препоръчвам да се използва апарат, който сигнализира за ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Когато човек разчете такъв сигнал, измервайки налягането си, той незабавно ще потърси консултация и лекарска помощ, а това му спестява тежките, инвалидизиращи последици на мозъчният инсулт. Като добър пример щепосоча AFIB технологията, вградена в апаратите за измерване на кръвното налягане в дома, с помощта на която се осъществява ранна детекция на предсърдното мъждене. Тази аритмия е сред най-честите причини за мозъчен инсулт. Апаратите са достъпни и у нас. Хората трябва да се възползват от съществуващата възможност.
И в края на нашия разговор в навечерието на Световния ден за борба с инсулта какви са вашите послания – към хората, които все още не са Ваши пациенти и към Вашите колеги, които денонощно се борят за спасяването на човешки животи от това тежко заболяване.
Всички сме пациенти, включително най-близките ни хора. Затова нека бъдем отговорни към собственото здраве. А на колегите ми искам да кажа - нека да останем при всички обстоятелства медици и герои, макар и непризнати...
------------------
Доц. Бойко Стаменов завършва Медицинския университет вСофия през 1985 г. В периода 1986-2004 г. специализира нервни болести и работи като главен асистент в Първа неврологична клиника на УМБАЛ „Александровска”, София. В този период работи и впоследствие ръководи Лаборатория по експериментална неврология. От 2004 г. е доцент в Катедра по неврология и неврохирургия на МУ-Плевен. Дългогодишен ръководител на катедрата и началник на Неврологична клиника с отделение по професионални болести в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”- Плевен. Доц. д-р Стаменов е широкопрофилен клиницист невролог. Работи високо специализирани дейности и в интердисциплинарни области на неврологията. Има специални интереси в областта на експерименталната неврология, невросонологията, невродегенеративните заболявания и медицинското право. Магистър по право и здравен мениджмънт. Доц. Стаменов е автор и съавтор на монографии, учебници и множество публикации у нас и в чужбина.
Информационен портал Е-здравеЙ Здравен форум
