Диаграмата на Херцшпрунг- Ръсел се използва в астрономията
Снимка: Диаграмата на Херцшпрунг- Ръсел се използва в астрономията
В звездната астрономия, диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (съкращавана като Х-Р диаграма) показва математическата връзка между абсолютната величина, светимостта, спектралния клас и повърхностната температура на една звезда. Х-Р диаграмата се състои от две равни части. Едната част е тази на наблюдателя. Тя изчертава цвета на звездата на едната ос и абсолютната звездна величина на другата. Тези две величини могат да се добият чрез наблюдение. Другата част е тази на теоретика. При нея на едната ос се нанася температурата, а на другата светимостта на звездата. Тези две величини могат да се добият чрез компютърно моделиране.
Диаграмата на Херцшпрунг- Ръсел се използва в астрономията.
Х-Р диаграмата се използва за да се определят различните типове звезди и за съгласуване на теоретичните предсказания за еволюцията на звездите, добити чрез компютърно моделиране с наблюденията на реални звезди.
Изследванията върху диаграмата показват, че звездите са склонни да се групират към определени места, наречени последователности.[1] Най-преобладаващ е диагоналът отиващ от горещите и ярки към по-студените и по-малко ярки звезди. Този диагонал се нарича Главна последователност. Под главната последователност се намират звезди известни като бели джуджета, а над нея – червени гиганти и свръхгиганти.
Диаграмата е създадена през 1910 г. от Ейнар Херцшпрунг и Хенри Ръсел. Тя представлява голяма стъпка към разбирането на звездната еволюция.
