Д-р Галинка Павлова: Ще има ли специализирана медицинска помощ след 10 години?
Снимка: Д-р Галинка Павлова с тревожни данни на СИМП
"Повече от 18 години след старта на здравната реформа, проблемите в различните нива на системата не свършват, а се задълбочават. С помощта на медиите обществото научава за трудностите пред общинските и областни болници, за тези на общопрактикуващите лекари (ОПЛ), но най-малко се познават нерешените проблеми при специалистите от извънболничната медицинска помощ (СИМП)", коментира д-р Галинка Павлова, зам.-председател на БЛС.
Днес си задаваме въпроса: на къде върви специализираната помощ, има ли бъдеще или след десет години ще бъде в невъзможност да функционира?
Данните, които изнесе д-р Павлова на Кръгла маса, организирана от БЛС, са наистина тревожни.
Заложената структурата на системата е пирамидална и балансирана. В основата са голям брой ОПЛ, които насочват към специалистите от извънболничната помощ и на върха са болниците. Днес наблюдаваме изкривяване на съотношенията между различните нива, което поражда наприжение. ОПЛ намаляват- те са около 4300, болниците се увеличават- 463, а броят на заетите в СИМП силно и неконтролируемо нараства - 11 044 лекари. Едва 3800 са лекарите на основен трудов договор с пълно работно време. Около 6500 лекари от болниците работят и в СИМП, но по часове в определени дни. Важно е да отбележим, че наблюдаваме ясно изразено застаряване на възрастовия състав - около 60-65% от лекарите и сестрите са на възраст между 55-65 години.
НЗОК разпределя за СИМП едва 6.3% от общия бюджет /за 2018г/, при 15% в европейските страни. При този брой изпълнители, средно месечно на един лекар работещ в в СИМП се пада сумата от 1600 лв.
При анкетното проучване установихме, че 85-88% от приходите лечебните заведения за СИМП заделят за фонд работна заплата. За четири годишен период 2015-2018 година МРЗ, е нараснала 31%, а цената на преглед в СИМП едва 10%. Преобладава средна брутна работна заплата за ЛЗ в размер на 650-750лв, а за лекарите между 850-950лв. 80% от ЛЗ имат неразплатени задължения към НАП, за електроенергия, за неразплатени отпуски и обещетения на персонала при навършена пенсионна възраст и други. При повечето ЛЗ сградния фонд е в лошо състояние и налага ремонтни дейности, които дружеството не може да финансира само.
Несъвършенствата в нормативната уредба и подцененото финансиране на СИМП създават предпоставка в следващите 10-15 години за унищожаване на сектора, което ще се отрази силно негативно на системата поради затруднен достъп до своевременна специализирана медицинска помощ, свръх хоспитализации и високи разходи в болниците.
Според д-р Галинка Павлова, необходими са промени, гарантиращи ефективността и качеството на медицинската дейност в СИМП, респективно на здравеопазването като цяло и предлага Мерки за стабилизиране на здравната система, а именно:
- Срочно въвеждане на електронното здравеопазване.
- Реално остойностяване на медицинските дейности, в т.ч. на медицинския труд на лекари и професионалистите по здравни грижи.
- Осигуряване минимум 6.9% от БВП за здравеопазване, съгласно европейските стандарти.
- Превеждане от държавата на пълния размер здравно осигурителни вноски за освободените девет категории лица.
- Обвързване на потребителската такса за посещение при лекар с минималната работна заплата и заплащането й за освободените категории лица от съответните държавни институции.
- Създаване и прилагане на стимули за високо качество на медицинската дейност и работа в отдалечени населени места.
- Подобряване колаборацията между различните нива (ЦСПМ, ПИМП, СИМП, БП), с цел подобряване ефективността на организационната структура на системата.
- Оптимизиране на мед. дейности включени в основния солидарно гарантиран пакет.
- Надграждане на модела на здравно осигуряване, чрез въвеждане на втори стълб и индивидуални здравно застрахователни партиди.
Краткосрочни мерки, за стабилизиране на СИМП, предложени от д-р Павлова:
- Определяне на 15% от бюджета на НЗОК за СИМП.
- Увеличаване обемите и цените на дейностите изпълнявани в СИМП.
- Създавене на реална възможност за изнасяне на дейности от болнична в извънболнична помощ.
- Разширяване възможностите за диспансеризация на пациенти с хронични заболявания в СИМП.
- Разработване и прилагане на критерии за издаване удостоверение за недостатъчност за работа в ЛЗ за извънболничната помощ /чл.81 от ЗЛЗ/.
