Д-р Галинка Павлова: Методиката за финансиране на болниците е в ущърб на лекари и пациенти
Снимка: Д-р Павлова: Методиката е в ущърб на пациенти и лекари
С промените, направени в Методиката за финансиране на лечебните заведения със средства на Министерство на здравеопазването (МЗ) за заплащане на медицинските изделия, българите ще плащат за здраве от собствения си джоб все повече. Факт е, че сега доплащат около 48%, докато в Европа този процент е между 15-20%.
Новата Методика за финансиране на лечебните заведения на МЗ и доплащането на медицинските изделия създадоха напрежение в системата поради недомислие, коментира д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Български лекарски съюз (БЛС).
Със задна дата от 1 януари 2018 г., при закъснение от четири месеца, се намаляват цените на медицинските изделия, които се заплащат на лечебните заведеия чрез трансфер от здравното министерство.
Похвално е да се търсят по-ниски цени и да се пестят публични средства, но преди те да се въведат, здравното министерство трябваше да представи с кои фирми е договорило тези намалени цени. Доставчиците съобщават, че няма как да отговорят на намалените параметри, обяснява д-р Галинка Павлова и дава конкретен пример: за клапите при хидроцефалия при деца МЗ възстановява 4 000 лв, а цената е 5 600 лв; при ендоваскуларно лечение на инсулт възстановяват не повече от 8 000 лв при цена на медицинските консумативи 15 460 лв.
Преди да се въвеждат коригираните надолу цени, трябваше да се проведат преговори с доставчици, да се види качеството на медицинските изделия и чак тогава да се правят промени. Тази разлика трябва да се заплаща от пациентите или от болниците, респективно от заплатите на лекарите. Е как тогава МЗ ще иска болницата да няма задължения и как ще постигнем препоръките на световната банка за намаляване процента на доплащане от пациентите?, обяснява д-р Павлова.
Д-р Галинка Павлова обръща внимание върху още нещо, заложено в Методиката за финансиране на лечебните заведения, а имено възнагражденията на лекарите.
Без посочване на мотиви за преминал и нехоспитализиран пациент през спешно-приемните отделения на областните болници, МЗ значително намалява сумата за плащане от 25 лв на 9 лв за пациент. Тези отделения не работят по клинични пътеки и няма от къде да формират приходи за дейността. За преминалите и приети пациенти НЗОК заплаща на лечебното заведение, но от тези постъпления се формират възнагражденията на медицинския персонал от отделението, в което се изпълнява клиничната пътека. За работещите в спешно-пиемните отделения възнагражденията са резултативни от постъпленията за брой преминали и неприети пациенти по цената от 9 лв. Колкото по-малко пациенти потърсят помощ за спешен медицински проблем, толкова заплащането на труда на персонала ще намалява.
В средно голяма областна болница работят около 30 човека и при повишената МРЗ от 510 лв са необходими около 40 хил. лв месечно за Фонд Работна заплата. Ако населеното място има малък брой жители и повечето от хората са в добро здравословно състояние, нека здравното министерство направо закрие тези отделения. В търговските дружества непечелившите сектори се закриват. Могат ли да поемат отговорност за такова решение от министерството? Лечебните заведения също са регистрирани по търговския закон, но те имат изключително специфична дейност - осигуряване на медицинска помощ. Екипът на Министерство на здравеопазването се управлява от финансисти и е очаквано желанието им за икономии в системата. Недостатъчното финансиране на дейността на спешно-приемните отделения ще доведе до ръст в натрупаните задължения в областните болници. Ниските възнаграждения, очаквано ще доведат до напускане на персонала, обяснява тревогите на съсловието д-р Павлова.
Със болка ще си позволя да перефразирам израза “няма човек, няма проблем” по следния начин: няма заплати, няма персонал, няма болница, няма дългове, няма проблем за МЗ и МФ, но има голям проблем за здравеопазването и достъпа на пациентите до системата, категорична е д-р Павлова.
