Чарлз Франсис Рихтер е роден на 26 април 1900 г. Хамилтън, Охайо, САЩ
Снимка: Чарлз Франсис Рихтер
Чарлз Франсис Рихтер е американски сеизмолог и физик. През 1935 г. заедно с Бено Гутенберг от Калифорнийския университет създават магнитудната скала.
През 1942 г., отново в сътрудничество с Гутенберг, доказва количествената връзка между магнитуд, енергия и интензивност на земетресенията. Районира земетръсните огнища по Земята.
Рихтер е най-известен като създател на Магнитудната скала на Рихтер, развита до моментната магнитудна скала през 1979 г.
Вдъхновен от публикацията за плитките и дълбоките земетресения на Кийо Уадати от 1928 г., Рихтер първи използва скалата през 1935 г., след развитието и със сътрудничеството на Бено Гутенберг. Двамата работели заедно в Калифорнийския институт за технологии в Калифорния, САЩ.
Ска̀лата на Рихтер е ска̀ла за определяне и сравняване силата на земетресенията.
Ска̀лата на Рихтер показва енергията на земетресението или т. нар. магнитуд. Тя представлява десетобална логаритмична ска̀ла, получена от изчисление на десетичния логаритъм на общата хоризонтална амплитуда на най-голямото изместване от нулата на сеизмографа. Намаляването на амплитудата, когато сеизмометърът е на разстояние от земетръсния епицентър, се отчита при пресмятане на магнитуда.
Първоначалните намерения на създателите ѝ е тя да се използва само в Калифорния при сеизмограми, записани на специален инструмент, сеизмометъра на Ууд-Андерсън. Идеята на Рихтер е да се създаде местна магнитудна ска̀ла, която да отдели огромното количество по-малки земетресения от големите, наблюдавани в Калифорния по това време.
Рихтер избира с „0“ да бъде означавано земетресение, което би показало максимум общо хоризонтално изместване на 1 микрометър на сеизмограма, записано при използване на сеизмометъра на Ууд-Андерсън, разположен на 100 километра от епицентъра на земетресението. Този избор е направен, за да предотврати отрицателни магнитуди. Днес чувствителните сеизмографи постоянно регистрират земетресения с отрицателен магнитуд.
