Булат Окуджава е роден на 9 май 1924 г. в Москва
Снимка: Булат Окуджава е роден на 9 май 1924 г. в Москва
Ваше благородие, госпожа Разлука,
мы с тобой родня давно, вот какая штука.
Письмецо в конверте
погоди - не рви...
Не везет мне в смерти,
повезет в любви.
Ваше благородие госпожа Чужбина,
жарко обнимала ты, да только не любила.
В ласкавые сети
постой - не лови...
Не везет мне в смерти,
повезет в любви.
Булат Окуджава е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузински произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра авторска песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.
Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Висоцки, тяхната свежест и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската литература от 50-те и 60-те години, а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му.
През 1937 г., по време на Големия терор, баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937 – 1955) в ГУЛАГ. През това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси. През 1956 г. отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. Литературная газета. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни.
Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в Полша.
През 1969 г. музиката на Булат Окуджава е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“.
Може би един от най-известните стихове на Окуджава, Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке, първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици.
Той също така често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век.
Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – Десятый наш десантный батальон.
