Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж, Франция
Снимка: Брижит Бардо
"Нима мислите, че когато нощем си сама в леглото, мисълта, че те обича половината свят, може да те утеши? Половината свят е нищо."
"Могат да ме наричат грешница, но аз съм в хармония със себе си."
"По-добре бъди невярна, отколкото вярна с нежелание."
Брижит Бардо е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист в защита на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.
В началото на живота си е балерина. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.
На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през 1950 г. и е забелязана от един млад кинорежисьор Роже Вадим, докато гледа деца. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера. Започва актьорската си кариера през 1952 г.
Брижит Бардо става световноизвестна през 1957 г. след участието си в противоречивия филм „И Бог създаде жената“.
В него тя танцува горещо, страстно и сексапилно мамбо, по време на което цепката на дългата й пола се отваря догоре - сцена, която предизвиква скандал. Филмът е забранен в някои американски щати. Митът обаче се ражда и Б. Б. е определена като най-красивата жена на света. Все повече жени започват да имитират нейния маниер и освободеност. За някои нейното смущаващо поведение, разпалващо въображението на мъжете, е дяволско, а други го намират за неустоимо.
Писателката Симон дьо Бовоар пише за Бриджит Бардо: "Тя ходи с боси крака, обръща гръб на елегантните тоалети, на бижутата и парфюмите. Тя прави онова, което ѝ харесва и това е, което е смущаващо".
Привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдрома на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
По време на кариерата си в шоу-бизнеса, Брижит Бардо участва в 47 филма, изпълнения в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме.
Утвърждава се като активист за правата на животните. През 2000 г. предизвиква полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
