Би Би Кинг е роден на 16 септември 1925 г. в Ита Бена, САЩ
Снимка: Би Би Кинг
Би Би Кинг, роден като Райли Б. Кинг, е известен американски блус китарист, композитор и певец.
Една от запазените марки на Би Би Кинг е, че кръщава китарите си „Lucille“ (Люсил) – традиция, започнала през 50-те години на 20 век.
Б. Б. Кинг винаги говори с особена привързаност за „Люсил“: „Аз съм направо луд по „Люсил“… имал съм различни китари и винаги съм ги кръщавал „Люсил“. С нея сме минали дълъг път, тя ми донесе и някаква слава… тя ми осигури препитание и дори понякога ми спасяваше живота… понякога съм тъжен и като че ли тя се опитва да ми помогне, като че ли шепне името ми… тя е като жена и изглежда, че тя е единствената, от която някога съм зависел. Бил съм женен и винаги съм се развеждал, но „Люсил“ никога не се е отделяла от мен. Тя винаги е била с мен“.
Той разказва, че в детството си е работил на плантация за памук и получавал по 35 цента за всеки 45 кг памук, преди да открие и другите си заложби. В ранна възраст той попива музиката на блус музиканти и джаз-изпълнители. Скоро Кинг започва да развива собствените си музикални умения, пеейки госпъл в местната църква.
В Мемфис, Райли е приютен от братовчед си Бука Уайт, който в продължение на десет месеца активно го обучава на тънкостите на блус музиката. Приятел му предлага да свири вместо него в заведението Miss Annie's Saloon в Западен Мемфис и пред Райли се отваря първата възможност да се изяви пред жива публика.
Мис Ани предлага на Кинг постоянна работа в клуба и възможността да представя песните си по радиото. На 7 юни 1947 г., новата радиостанция WDIA излиза в ефир. През 1948 г., станцията започва да излъчва само музика на черни изпълнители, което е изключителна рядкост за времето си.
Рекламното представяне на Пептикон от Райли било: „Pepticon, Pepticon, sure is good – You can get it anywhere in your neighborhood“ („Пептикон, Пептикон, наистина е добър – можете да го намерите навсякъде във вашия квартал“). Райли става известен като Pepticon boy. Заради популярността му скоро той е повишен на радиоводещ. Предаването му се нарича „Sepia Swing Club.“ Той пуска записи на черни изпълнители, свири на китарата си и изпълнява музикални поздрави. Трябвало му и подходящо име. Започва с Beale Street Blues Boy, по-късно го заменя с Blues Boy King и накрая го съкращава на B.B. King.
Първият концерт на Б. Б. Кинг от националното му турне през 1952 г. е в Howard Theater във Вашингтон като той свири с групата на Тайни Брадшоу.
През 1958 г. Б. Б. Кинг се оженва за втората си съпруга – 15 години по-младата Сю Хал, която среща в Индианола. Отново дългите пътувания на Б. Б. и невъзможността му да се установи трайно, довеждат до разтрогване на брака им през 1966 г.
Чувствата и емоциите са претворени в песен – „The Thrill Is Gone“, която става най-големият хит в кариерата на Б. Б. Кинг.
През 50-те години, Кинг се превръща в един от най-влиятелните ритъм енд блус изпълнители, създавайки впечатляваща поредица от хитове като „You Know I Love You“, „Woke Up This Morning“, „Please Love Me“, „When My Heart Beats like a Hammer“, „Whole Lotta' Love“, „You Upset Me Baby“, „Every Day I Have the Blues“, „Sneakin' Around“, „Ten Long Years“, „Bad Luck“, „Sweet Little Angel“, „On My Word of Honor“ и „Please Accept My Love“.
Б. Б. Кинг постига успех, както на пазара за блус-музика, така и извън него. Това става за пръв път през 1969 г. с песента „The Thrill Is Gone“, която става хит, както в поп, така и в ритъм енд блус класациите, което е рядкост дори и днес. Успехът на Кинг в тази насока продължава и през 70-те години с песни като „To Know You Is to Love You“ и „I Like to Live the Love“. В периода 1951 – 1985, Б. Б. Кинг се появява в ритъм енд блус класациите на списанието „Билборд“ (Billboard magazine) впечатляващите 74 пъти.
През 1988 г. той достига до нова генерация почитатели чрез сингъла, реализиран с U2 „When Love Comes To Town“.
През 2000 г., Кинг си партнира с Ерик Клептън в албума „Riding With the King“.
