България изостава в модерното лечение на инсултите
Снимка: България изостава в модерното лечение на инсултите
Исхемичните инсулти са една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в света и в България.
Модерното лечение на тази диагноза у нас обаче не е добре развито. В пъти по-малко от средното за ЕС са били осъществените тромболизи през миналата година в страната, а броят на тромбектомиите е бил по-малък от 50. За да се подобрят тези резултати, е нужно да се повишат знанията на обществото за тази диагноза, да се подобри организацията на здравната система и да се обучат медицинските специалисти за лечението на остър исхемичен инсулт. Това стана ясно по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите", организирана от „Индекс на болниците" и Българското дружество по инсулт (БДИ). Лектори в нея бяха проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина", доц. Росен Калпачки, председател на БДИ и Първан Симеонов, съучредител на «Индекс на болниците».
Актуалните данни
Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 болници у нас през миналата година. Те са с над 2000 повече в сравнение с предходната година, показва анализът на „Индекс на болниците“. Процентите на пациентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават изключително ниски – 2.5% и 0.1%. Реално увеличение спрямо 2021 г. при приложението на тези модерни методи няма.
През миналата година 87 или две три от всички 130 болници с договор със здравната каса за лечение на исхемични инсулти са заявили желание да правят и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едва половината – 44 болници. За пореден път най-много тромболизи са извършени в УМАБЛ „Св. Анна" в София - 277 от всички. След нея се нареждат областните болници в Хасково, Кърджали, „Св. Марина" във Варна, „Св. Георги" и „Св. Пантелеймон" в Пловдив, „Медика" в Русе, Пирогов. (Данните за всички лечебни заведения за 2022 г. може да видите тук.)
Общият брой на тромболизите у нас през миналата година е бил 1030 или модерното лечение е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в болниците. В същото време според различни медицински проучвания показани са тромболиза са над 20 и дори над 24 процента от всички пациенти с инсулт, като към момента средният процент на тромболизи в ЕС е 10, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15. На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.
Интервенционално лечение (тромбектомии) се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За изминалата година обаче у нас този процент е 0.1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – „Св. Анна", Пирогов и „Аджибадем Сити Клиник Токуда" в София, както и в „Св. Марина" във Варна. В останалите четири болници с договор за тази дейност с касата – ВМА и „Св. Ив. Рилски" в София, „Св. Георги" в Пловдив, „Сърце и Мозък" в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. И тук лидер в интервенциите е „Св. Анна"- 32 тромбектомии, следвана от Пирогов – 12.
Бъдещето
Причините за ниския процент на тромболизи и тромбектомии у нас са различни. Повече за тях и за начините, по които те могат да бъдат преодолени, така че пациентите в България да бъдат равнопоставени в достъпа си до модерно лечение с тези в ЕС, споделят доц. Росен Калпачки и проф. Силва Андонова:
Интравенозната тромболиза при остър исхемичен инсулт
Доц. Росен Калпачки, председател на БДЕ
Българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести 4 пъти по-често от средноевропейските граждани. Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души. Съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия.Tози потенциал е свързан с превенцията, прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и тромбектомия и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика.
В България обаче се правят 4 пъти по-малко тромболизи – 2.5%, при средно 10% в ЕС. Причините за това са в липса на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение, както и на достатъчно добре осигурена и организирана спешна помощ. Също така в липсата на опит и системно обучение на специалистите по прилагане на новите методи и наличие на несъвършенства в механизма на финансиране, част от които бяха коригирани едва в последните години. Не на последно място – в ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в липсата на ангажираност с предотвратяването на инсулта. Добрата новина е, че можем да променим нещата, ако осигурим противодействие на всички тези причини, а това включва:
· Изграждане в страната на мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до съвременно лечение в рамките на терапевтичния прозорец и интегрирани в общата лечебна мрежа;
· Обучение на работещите в спешната и извънболничната помощ, в т.ч. ОПЛ за своевременно насочване на пациентите с инсулт към специализирани болнични структури, прилагащи съвременното лечение на инсулт (строук центрове);
· Обучение на специалисти по неврология, неврохирургия и образна диагностика за прилагане на съвременните методи за лечение;
· Масови информационни кампании за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в т.ч. като част от здравното образование в училищата;
· Организация в борба за всяка минута;
· Обществена и лична ангажираност.
Ендоваскуларното лечение на острия исхемичен инсулт
Проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина"
Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смъртност (при 6.55 милиона души) и за трайна инвалидизация (143 милиона загубени години на живот, адаптирани към уврежданията (DALYs)) в световен мащаб, като новорегистрираните случаи на инсулт са 12.2 милиона за 2019 година. Мозъчните инсулти са водеща причина за смъртност и инвалидизация и в България, като средната смъртност у нас (37 на 1000 души) е четири пъти по-висока от тази в останалите Европейски страни (8 на 1000 души).
Приложението на диференцираните методи за лечение при остър исхемичен инсулт – интравенозна тромболиза (IVT) и ендоваскуларно лечение (EVT) дават възможност за понижаване на смъртността и инвалидизацията при засегнатите пациенти при стриктно спазване на определени индикации и контраиндикации. Затова в Европа е създаден “Европейски план за борба с инсулта 2030”, като заложените в него цели са:
· Лечение на над 90% от хората с инсулт в специализирано звено като първа стъпка за лечение на острия инсулт;
· Достъп до реканализационни терапии при ≥95% от показаните пациенти;
· Намаляване на средното време до начало на IVT до 120 минути, както и това при EVT до 200 мин;
· Достигане на нива на IVT >15% и EVT > 5%;
· Намаляване на смъртните случаи през първия месец до <25% при ХМИ и САХ, както и повишаване на добрите функционални резултати над 50%;
За постигането на по-добри резултати в България е наложително да се подобри организацията при диагностиката и лечението лечението на острите мозъчни инсулти в условия на спешност. Това включва следните активности:
· Изработване на национална стратегия за борба с инсулта;
· Утвърждаване на програми за непрекъснато повишаване на осведомеността за разпознаване и действие при инсулт от населението;
· Планиране на местата на специализираните центрове (Stroke Center/Unit) в страната и в големите градове с цел максимално скъсяване на времето за транспорт;
· Провеждане на обучение в медицинските университети за възможностите за диференцирано лечение при инсулт на персонала от ЦСМП и мултидисциплинарния екип в болниците, ангажирани с диагностиката и лечението на острия инсулт.
