Неделя, 24.11.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Бъдещето е тук: Как цифровите лични данни превърнаха света във фантазия

Цифрови лични данни

Снимка: Цифрови лични данни

2024-та година. Повече от двадесет години човечеството живее в 21 век – век, в който технологичните чудеса изглеждат ежедневие. Огромни бази данни, мобилни устройства, интернет – все невероятни нововъведения, които не толкова отдавна звучаха като измислица, постепенно колонизират ежедневието.

Оптимистичните привърженици на прогреса обичат да казват, че технологиите променят нашия свят, но това не е съвсем вярно. Технологиите създават свой свят, в който материалната реалност се обработва и допълва. 

Това пространство съдържа сенките на всички обекти и явления, така наречените цифрови следи. И колкото повече свикваме с новото нормално, колкото по-често използваме ИТ инструменти и джаджи, толкова по-големи стават тези сенки, толкова по-ясни са следите.

Цифрови лични данни

Повечето жители на високотехнологична цивилизация обаче нямат достъп до измерението на сенките. Хората живеят обикновения си живот, безгрижно използвайки компютри и джаджи. Междувременно има и други - тези, които имат достъп до друг свят и могат да разпознаят външния вид на конкретен човек в безформен цифров вихър, да прочетат историята му от набор от числа и може би дори да разберат какво е ял за закуска.

Звучи доста фантастично. Но всъщност сегашният ни начин на живот е истинска фантазия. И това не е ентусиазирана формулировка. Преди десетилетия писателите на научна фантастика виждаха във въображението си картини от ежедневието на днешните хора и споделяха тази визия на страниците на тогавашните книги и вестници. В интервю за Toronto Star през 1983 г. Айзък Азимов описва как си представя 2019 г. Той беше прав в прогнозата за цифровизацията на всички сфери на обществото. И той не беше единственият, който говореше за това.

„Според информационно-позитивистките принципи човек не е нищо повече от сбор от всички изброими данни“, гласи „Тезиси за използването на обработката на данни в социалната сфера“ от романа на Херберт Франке от 1976 г. „Гръцки минус“. В света на тази работа, където хората се тестват от компютър и в зависимост от оценката, дадена от машината, получават правото на по-нататъшен живот или се унищожават, системата за взаимодействие между човек и глобален апарат, който събира информация за той е много интересно описан.

„Данните от медицински прегледи и психологически тестове се допълват от информация, получена чрез мрежа от тясно групирани оптични и акустични сензори“, описва в текста писателят на научна фантастика. Използването на акустични датчици не напомня ли подслушване, в каквото многократно са хващани големи чужди онлайн платформи? Всички онези познати ситуации, когато след като говорим за закупуване на обувки, насочената реклама „изведнъж“ предлага опции за маратонки. А оптичните сензори не са ли камери и системи за проследяване на движението на зеницата върху екрана?

Цифрови лични данни

„Крайната цел на разработката <...> трябва да бъде най-пълното събиране и обработка на информация“, казва Игрек Минус. Удивително е колко фино Франке успя да разбере бъдещето на цифровизацията. Той се заблуждаваше само относно това кой ще въплъти „злото“ на технологизираната сцена на живота. Научната фантастика не предполагаше каква сила би мотивирала хората да споделят данните си. Той смяташе, че обществото, т.е. правителството, което се интересува от определена правилна организация на обществото, би било най-склонно да предприеме превръщането на индивида в код („Изграждането на свободно общество изисква от нас напълно нови организационни форми“) . Всъщност хората се дигитализират от огромни ИТ корпорации, които се интересуват от увеличаване на печалбите по всякакъв начин.

Много антиутопии от миналото избраха да изобразят общество, потиснато от властта на държавен апарат, който реализира амбицията за абсолютен контрол. Според тяхната визия мениджърите са тези, които мечтаят да регистрират всеки индивид и да го превърнат в пакет от цифрова информация, удобна и лесна за тълкуване. В действителност основната антиутопия се оказа дигиталният капитализъм.

Купуване на данни, продажба на данни, измамване на данни, принудително споделяне на данни - всичко това са обичайни практики на технологичните гиганти. Ако някога сте използвали Google, знайте, че сте в антиутопия и вашата роля е да бъдете жертва на обстоятелствата. ИТ гигантите са тези, които убеждават хората, че „всеки гражданин, наред с другите си ежедневни задължения, трябва стриктно да докладва информация“, но го правят само под предлог за удобство и комфорт. Твърди се, че е по-добре за вас, ако корпорацията знае всичко за вас: тогава алгоритмите ще могат да ви разберат по-добре и използването на интернет ще стане по-приятно. И основното остава скрито: ще се използва не само от вас, но и от вас.

Държавата, както показва днешният ден, се оказа не враг на индивида, а защитна стена, която предпазва от цифрово поробване. В много страни държавата е тази, която гарантира, че това, което е лично, остава лично и не става собственост на никого, който получи достъп до базата данни. Държавата повтаря: гражданите имат право на личен живот, техните лични данни принадлежат само на тях.

Не бива обаче напълно да делегирате грижата за себе си на властовите структури. Отговорността за собствената свобода в една антиутопия винаги лежи на плещите на главния герой. „Цялото население трябва да стане компютърно грамотно и трябва да бъде научено да се справя със света на високите технологии“, е друга прогноза на Азимов, която в нашите реалности звучи като призив за действие.

Без подходящ контрол върху циркулацията на данни нашето общество ще повтори не само технологичния напредък, но и социалните катастрофи на същия Neuromancer от Уилям Гибсън (1984) или Снежна катастрофа от Нийл Стивънсън (1992), в които масовото събиране и манипулиране на данни превръща света в дива дигитална джунгла или пиратски кораб, плаващ във виртуални светове, за да ограбва кораби и да отрязва глави.

Сн.: unsplash.com  pinterest.com

Здраве и култура Любопитно

20-01-2024 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Защо употребата на никотин вреди на здравето?
[Виж резултатите]

На този ден

На 24 ноември 1859 г. Чарлз Дарвин публикува Произход на видовете. Докато Бийгъл картографирал бреговете на Южна Америка, Дарвин размишлявал въ... повече

Препоръчани страници