Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица
Снимка: Ангел Каралийчев
"Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Старата самотна женурка, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите с кандилата, а животът и полека догаряше като восъчна, свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа..."
Из Сърце, Ангел Каралийчев
Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца.
Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Ангел Каралийчев пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.
Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца.
Една от най-известните книги на Ангел Каралйчев е „Приказен свят“, за която през 1974 г. получава от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) Почeтна грамота, вписана в почетната книга „Ханс Кр. Андерсен“.
Ангел Каралийчев: „Представям си колко тъжен и глух щеше да бъде животът на хората без деца и без поезия.“