Ако си пътник в сърцето си, В. Димова
Снимка: Георги Байчев
Ако си пътник в сърцето си,
пътят не свършва зад ъгъла,
нито до близкия град
с площади, населени с гълъби...
Не свършва във дом на жена
с уютния мирис на готвено...
Той бледата, тъжна луна
прегръща по нощните покриви...
Възсяда скали, планини,
отплува от звездни пристанища
и все по-далече върви –
нарамил мечта вместо раница...
Белязан с червени семафори,
не спира на никоя гара.
И не умира от старост,
а от недостиг на вяра...
В. Димова
Здраве и култура Поезия