Мими Балканска е родена на 22 юли 1902 г. в Русе
Снимка: Мими Балканска
Мими Балканска е една от най-известните български оперетни и оперни певици.
Мими Балканска е родена на 22 юли 1902 г. в град Русе в семейството на богат общественик и търговец Никола Балкански. Нейният баща е братовчед на Георги Раковски и му е помагал в борбата за освобождаване на България от турско робство.
Още като дете Мими Балканска губи своя баща, така семейството й се премества в София, а тя започва да се занимава с музика. По-късно специализира пеене във Виена и Берлин.
Мими Балканска е и една от основателките на Художествения оперен театър в София.
През 1947 г. работи в Народната оперета, а от 1948 до 1962 г. - в Държавния музикален театър в София.
Едни от най-значимите роли на Мими Балканска са в „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“, „Мадам Сан-Жен“.
„Толкова сте красива, госпожице, че ми напомняте девойката, в която бях влюбен в София. Исках да се оженя за нея, но не ми я дадоха“, мълви Кемал Ататюрк, впил очи в Мими Балканска след спектакъл на „Тайните на харема“ в Истанбул. И допълва: „Чудесна оперета, няма шалвари, няма фереджета! Ще ви дам безплатен влак с пълно обслужване – да стигнете до Анкара и там да играете за дипломатическия корпус и за бизнеса!“
Бащата на турската революция гледа влюбено Мими Балканска, а двамата и съпрузи – тенорът Иван Цачев, бившият, и д-р Кирил Марков, настоящият, са готови да го разкъсат с поглед.
Родена е под знака на Лъва (с излъчването на лъвица!) на 23 юли 1902 г. в Русе. Дядо й, богатият търговец и общественик Никола Балкански (1822-1898), е братовчед на великия Раковски и негов съратник в борбата срещу турските поробители. Той основава първата плетачна фабрика у нас и подпомага със средства театралното дружество "Съединение" в Русе. Мими е едва на седем, когато умира баща й и майка й с трите си деца се премества в столицата. Там попада под магията на театъра и музиката. Като гимназистка записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима и заедно с това учи пиано и солфеж. След края на Европейската война животът в София е твърде труден, семейство Балкански е на ръба на мизерията и тя решава да стане хористка в оперетния театър "Ренесанс", за да плаща уроците си. В изпитната комисия са трима знаменити мъже: Маестро Георги Атанасов, Петко Атанасов и Кръстю Сарафов. Мими решава да се представи с... предсмъртната тенорова ария "Там звездите блестяха..." на Марио Каварадоси от "Тоска" на Джакомо Пучини, като при това си акомпанира сама. Комисията е смаяна! Едва изсвирила началните тактове, я спират. Но Петко Атанасов е забелязал, че шестнайсетгодишното дребничко девойче е родено за артистка и я съветва да се яви веднага, отново, но с подходяща ария, за солистка!
Второто конкурсно представяне е повече от успешно. Мими Балканска е вече редовна артистка. Красива, елегантна, сценична, с неголям, но приятен лиричен сопранов глас, тя получава първата си роля - Лори от "Феята на карнавала" от Имре Калман. Този автор ще бъде съдбоносен за нея! Забелязват я всички: критици, музиканти, театрали, харесва се и на публиката. Разбира се, тогава оперетата е в центъра на вниманието на публиката... Зареждат се роля след роля: Щаси от "Царицата на чардаша" и Лиза от "Марица" на Имре Калман, Дениз в "Мамзел Нитуш" на Флоримон Ерве, Валансиен във "Веселата вдовица" на Франц Лехар... Все очарователни млади субретки, носещи много непринудено веселие и смях. По това време тя се налага като най-добрата в този тип роли, публиката я търси и обича. След десетина години обаче изведнъж решава да премине от "другата страна" - към героините, към големите и сериозни роли. В тях изявява най-пълно голямото си драматично дарование и се налага като абсолютната прима на българския музикален театър в годините между двете войни. Славата й непрекъснато расте, обичат я и я знаят всички българи. Известността й наистина е изключителна - това е певицата "номер едно" в страната (за щастие и за чест на България, тогава още няма поп, рок, диско и най-вече отвратителната днешна ориенталска чалга!).
Сред героините й от 30-те и 40-те години - нейния апогей! - са Ана Главари от "Веселата вдовица", Силва от "Царицата на чардаша" (мнозина твърдят, че това е коронната й роля, но самата тя твърди, че не е само Царицата), Мадлен от "Бал в Савоя", Лиза от "Страната на усмивките", Перикола от "Перикола", Вера от "Последен валс", Сузана от "Принцесата на цирка", Анастасия от "Царевич", Елиза от "Паганини", Ана от "Цвете от Хавай"... Наистина трудно е да се изброят всички големи роли на тази забележителна артистка, съчетала у себе си комплекс от природни дарби, висок интелект, неотразим чар, ярък темперамент и не на последно място - пословична работоспособност и упоритост, невероятен перфекционизъм. Присъствието на сцената, въпреки невисокия й ръст и не особено богатия й като даденост глас, е наистина неотразимо, завладяващо. Тя е сред малцината наши артисти в оперетата с толкова силно излъчване, с толкова чар и магнетизъм, при все че по нейно време този жанр у нас е на висота и много от оперетните спектакли в София са съизмерими с тези в Европа.
Мими Балканска пее предимно в столицата, във всички музикални театри до войната, а след 1944 г. е сред основателите и първите солисти на националната ни оперета, Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (мисля, че справедливо би било той да носи нейното име!). Но тя гостува много из страната. Почти цяла България се среща с голямото й изкуство. Гастролира многократно и в Сърбия, Словения, Хърватия, а също и в Цариград. За изпълнението й на ролята в оперетата "Кощана" от Станкович (на сръбски език!) в Белград е удостоена с най-големия сръбски държавен орден "Свети Сава"... Пред таланта й се прекланят короновани особи, министри и видни интелектуалци.
Мими Балканска е близо петдесет години на сцената. Един рекорд! Героините си - различни по характер, натюрел и стилистика - тя пресъздава, както отбелязват критиците, с "вдъхновение и лекота", "с грациозност и изключителен чар". Епитетите "чародейка", "вълшебница", "несравнима", "вдъхновена", "темпераментна"... я съпътстват при всяка нейна изява. Тя е явление, неповторим феномен в българската култура. Първата и може би ненадмината до днес българска оперетна звезда. Получава всички възможни отличия, но твърди, че "най-важна за мен беше любовта на публиката, която не може да се замени с нищо!"
Епоха в българската музикално-сценична култура, артистка от европейски мащаб, Мими Балканска твърдеше, че е била "една щастлива жена".
Автор: Огнян Стамболиев
